Обувките

Първите обувки са се появили 10 000 години преди новата ера. Още египтяните носели сандали. Християнството налага нова мода. Непокритата плът се считала за грях, затова през осми век обувките заменят сандалите. Само монасите продължават да използват сандали и през следващите столетия. Започналият внос на нови материали и по-голямото разнообразие на цветове определят модните тенденции и са доказателство за материално благополучие. През тринадесети век особено популярни стават обувките със заострени върхове. За да се запази формата им обущарите ги запълват с вата. Това обаче ги прави много неудобни и затруднява вървежа. През ренесанса буржоазията печели все по-силни позиции и започва да диктува модата. Силно заострените носове на обувките отстъпват пред заоблените, които са много по-практични. Все още не е доказано със сигурност кой точно е измислил високите токове. Знае се, че още египтяните са ги използвали при определени професии. Монголските конници също са прибягвали до тях, за да се захванат по-лесно за стремената. С естетическа цел първите обувки с високи токчета обува 14-годишната Катерина Медичи за сватбата си с Орлеанския дук и бъдещ крал на Франция Анри ІІ. Френският двор, разбира се бързо последва примера й. През седемнадесети век европейките се разхождат с токчета, високи около 20 см и за да могат да пазят равновесие, през целия век ходят с бастунчета. Високите обувки се превръщат в символ на богатство, тъй като са прекалено непрактични за всекидневните задължения на работничките. Луи XIV носи обувки с червен ток, което заедно с орнаментите от дантела е характерно за стила рококо. През XVІІІ век бродериите и дантелите са на почит. Върховете на обувките са заострени и украсени с панделки и токи. Токчетата са дъгообразни и се използват както от жените, така и от мъжете от висшето общество. Във Франция дебелият ток е заменен с тънък и значително по-изящен. Революцията от 1789 година внася нова промяна в обувките – токът изчезва напълно и това символизира класовото равенство. На мода идват пантофките от сатен или кожа. През ХІХ век обувките продължават да евоюлират. Модни стават тези с правоъгълни носове. На сцената се появяват и ботинките. Те се носят с фусти, в които са вградени метални обръчи. Благодарение на новите технологии цветовата гама на обувките се разширява, а изобретяването на шевната машина увеличава броя на предлаганите модели. Високите токчета се завръщат триумфално.
Край на ограниченията идва през 1920 година. Полите се скъсяват, краката се излагат на показ, а с тях и обувките. Високите токчета стават все по-предпочитани, тъй като те извайват прасеца и създават илюзията за тънък глезен.
Втората световна война налага отново удобството пред красотата. През 50-те години токчетата възвръщат славата си на еротичен символ, а през 1952 година стават тънки като игли. Приемайки предизвикателството, холивудските актриси ги превръщат в своя запазена марка. През 60-те години минижупът разкрива докрай женските крака и ботите заместват обувките с тънки токчета. През 70-те години се налагат обувките с платформи, чиито ярки и блестящи цветове стават символ на цяло едно поколение. През 80-те години засиленият интерес към спорта въвежда в употреба удобните и практични обувки подходящи за всеки случай.
Според модните специалисти обувките не са допълнение, а важна част от облеклото. Те ни предават елегантност, а често добавят и мечтаните няколко сантиметра към
височината ни. Ортопедите обаче твърдят, че именно обувките са главният виновник за проблемите ни с краката. Хубаво е да умеем да съчетаем полезното с красивото и модерното.