ТЕЧНАТА ЛЮБОВ

Уискито е като секса – може да се практикува без да се знае кой знай колко за него.
Към момента в света съществуват 1200 марки уиски, с които човечеството поне от чести гаси своята генерална горчивина от житейските проблеми и проблемчета. Най – добре е обобщил нещата британският поет Хаусмън: “Малцът е допринесъл повече за доближаването до Бога, отколкото цялото творчество на Милтън”. А Милтън на свой ред е голям и безсмъртен английски поет, макар и незрящ.
Като за начало, има две основни истини за уискито :
1. Няма уиски да е идентично по вкус с друго уиски.
2. 99,9 % от пиещите уиски не могат да различат едно уиски от друго, освен ако не гледат етикета.
Пълно е разбира се и с други истини. Думата “уиски” идва от келтското “uisge beatha”
Което означава “жива вода”. За последното допринася норманското владичество на Острова, което не само донася думите от латински произход в английския, но и разбирането, че всеки алкохол е “aqua vitae”, т.е. именно “жива вода, както древните римляни наричали всеки познат им вид ферментирала напитка.
Робърт Бърнз е сътворил и стихът : “Oh Ferintosh, oh sadly lost”, вероятно когато му е свършило уискито.
Според начина на производство и съдържанието уискито се дели на четири вида:
- малцово
- зърнено
- смесено и
- други.
Малцовото уиски не на шега се смята за “голямата “работа” навсякъде по света. Важното е, че се прави само от ечемик, който се поставя да покълне, преди да бъде дестилиран в специални съдове. Докато шотландското уиски се дестилира два пъти, ирландското се дестилира три. Това го прави по-сладко и пивко.
Шотландското уиски се пише “whisky”, а ирландското и американското - “whiskеy”.
Шотландците обичат да митологизират този факт, като гузно премълчават, че и те са
Писали на шишетата “whiskеy” чак до Ирландското Великденско въстание за не зависимост през 1916 година.
Малцът е резултат от процес наречен “malting”. При него ечемикът трябва да покълне, като за целта се намокря и се бърка с индустриални черпаци, за да не се слепнат зрънцата. Най-важна обаче за уискито е водата. Храбрите шотландци се кълнат, че няма толкова чиста и специална вода като тяхната, затова и всички опити да се прави скоч уиски извън пределите на Шотландия са обречени до голяма степен на провал. Гордостта им се корени във факта, че от два века насам британските представителства целенасочено пазят чиста околната среда в Хайландс и не строят металургични комбинати наблизо. Това придава на тамошната вода особена мистика, човек може да пие направо от повечето поточета От тук и убеждението, че “single-cask malt whisky” е най-доброто възможно. Третата основна част е торфът. Това е едно от нещата, които придават индивидуалност на вкуса на едно или друго уиски. Специфичният “торфен вкус” се получава заради едни двойни въглеродни връзки в молекулите му. Ирландците не използват торф, затова техните уискита са по – меки и не са с остър вкус.
При ферментацията се използва и мая. Маята по начало е жив организъм, който яде захари и отделя алкохоли. При правенето на уиски обикновено се ползва повече от един вид мая, но в общия случай тя вече е ползвана за създаването на бира. Така някои бири и уискита са си един вид роднини. Всичко се дестилира в казан. След като завърши процесът, резултатът е абсолютно безцветен – противно на всеобщото мнение, че уискито е с кехлибарен цвят по природа. Потъмняването идва с отлежаването. Това става в специални винаги дъбови бъчви , в които преди това е съхранявано нещо друго – бърбън, коняк , шери и т.н. Всяко шотландско уиски трябва да отлежи минимум три години. При отлежаването винаги се изпаряват около 2% от уискито.,на което шотландците викат “порцията на ангелите”. Интересна подробност е, че премиерът от втората половина на 19 век – Уилям Гладстоун, който се е застъпил за нас след големите кланета през 1876 и на него е наречена улица в София е намалил данъците върху производството на уиски, като се е съобразил с “порцията на ангелите”.
Има четири вида бъчви :
- стари и многократно използвани
- нови, чиято вътрешна повърхност е предварително обгорена /опушена/
- намазани с паста получена от гроздов сок
- намазани с карамел, което придава сладък вкус. Традиционният кехлибарен цвят трайна се е настанил в съзнанието на хората ,поради което при пускането на безцветно уиски се провяла всеки път с гръм и трясък, въпреки сравнително ниската цена.
Малцовите уискита са три вида :
- “vatted malt” – става дума за бутилка, която съдържа смесени малцови уискита от две или повече дистилерии. Трикът е, че на етикета обикновено не си пише “vatted malt”, а примерно “pure malt”. Това не е подвеждащо, но за да се направи разграничението, може да се ориентираме по липсата на думичките “single” или
“ unblended”. По закон цифрата на възрастта трябва да съответства на най-младото малцово в микса.. В стълбицата на ценителя едно ниво по-горе е т.нар. “single malt”. Този вид уискита са 127, колкото и броят на дистилериите в Шотландия . Същината е в това, че в него се съдържа малцово уиски само от една дистилерия. Висшият пилотаж идва с т н. “single-cask malt”, което може не на шега да строши колената на личния бюджет за уиски. Тези уискита впрочем, освен непоносимо скъпи, се срещат и доста рядко, така че няма страшно
Зърнените уискита обикновено се правят от пшеница или царевица плюс малц в съотношение 9:1. То ферментира по специален начин, който го прави и по-остро.
Най-разпространени са смесените уискита. Това е смесица от зърнени и малцови уискита. Тъкмо този вид повечето хора наричат «скоч».
Що се отнася до това как се пие уискито, отговорът е много ясен – внимателно. Един от шотландските ритуали е “драм на вратата” /те се шегуват, че мярката не е точна и означава “колкото сипеш”/. Когато гостите си тръгват им дават по едно за из път,откъдето и днешният популярен израз. И като край 50 грама уиски съдържат 104 калории – по-малко от чаша червено вино или половин литър бира.

Модерното вино

Преди два дни писах един пост за виното. Беше станал добър според мен, но се загуби нанякъде. Сега не ми се пише отново и затова реших да пусна тази информация за модерното вино. Не мога с гордост да кажа, че мога да пия, дори напротив бих могла да кажа, че не пия. Случва ми се от време на време . Пия вино по много малко. По-рано обичах бяло вино, може би защото бях прочела някъде, че е диетично. Човек на какво ли не робува... Сега ми харесва червеното вино. Ето и статията.

До началото на XVII в. виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Бирата без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки. По това време Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери - предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. На описания за виното преди началото на XVII в. не може да се разчита много. С изключение на някои живописни изказвания на Шекспир - “едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта” - се обръща внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.

През XVII в. всичко се променя - в Европа пристигат отначало шоколадът от Южна Америка, а после и кафето от арабските земи, и чаят от Китай. По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати; бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел; в големите градове има питейна вода както по римско време. За виното се очертава не особено благоприятна ситуация. Необходими са нови идеи. И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII в. Но успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не бива изобретена и бутилката от стъкло.

Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата. В началото на XVII в. напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона.

С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион. През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон - Понтак’с Хед (Pontac’s Head) - за да представи на обществеността новия си продукт.

В областта Шампан, Франция монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди. По чиста случайност или по-скоро поради капризния характер на виното от региона, след бутилирането му, то започва да кипи. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.
В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино - на преден план излизат интензивните, тъмни отлежали вина. Пино ноар се установява като главен винен сорт за Бургундия. В Шампан сортът също е високо ценен.
В Германия най-добрите терени се засаждат с ризлинг.

Виното, което печели най - много от навлизането на стъклената бутилката е огненият портвайн, с който англичаните така са свикнали от края на XVII в. Причината за това е не друго, а изключително високите мита за френските вина, резултат от дългогодишните войни между Англия и Франция.

Вината от Бордо от XIX в. се отличават с по-слаб алкохолен процент от бургундските - между 8,9% и 11,3% алк. об. и биват подлагани на доста подозрителна от днешна гледна точка обработка - т.нар. английска обработка. Към една бъчва кларет се добавят 30 л испанско вино, напр. от Аликанте, 2 л неферментирала бяла мъст и една бутилка бренди. Виното ферментира с всички тези компоненти през лятото на следващата година и отлежава няколко години в дървени бъчви преди да е готово за износ. Полученото по този начин вино е силно, с приятен вкус и определено “не за всеки стомах”. И носи повече пари на производителите си.

Вината от Германия от XIX в. също са доста по-различни от това, което днес разбираме под немско вино. Надали е съществувало дори и едно от днешните светли, ароматни и често полусухи вина. Тогавашното вино от неузряло грозде е с висока киселинност и се е нуждае от продължително отлежаване.

Шампанското от XIX в. е по-сладко и с по-плътен цвят и вкус, но в общи линии подобно на днешното. Портвайнът и шерито достигат степента на развитие, позната ни днес. Консумира се повече сладко вино - малага, марсала, мадейра и токайското вино са на върха на славата си.

Търговията с вино процъфтява. В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното - през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино. По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.

Кралят на божолето е осъден за ментета

Видимо е: статията е от Дневник. В допълнение ще кажа, че навсякъде има ментета. В една страна ги съдят за смесване на нискокачествени с висококачествени сортове, а тук си пият и умират от метилов алкохол. До сега не съм и чула да е пострадал някой наш производител, който прави ментета. Да, има глоби при липса или ползване на фалшиви бандероли. Може да не съм запозната....
Снимката на Жорж Дюбьоф е интересна ....

Жорж Дюбьоф смесвал качествени и евтини сортове

* Дневник | 06 юли, 14:38


Жорж Дюбьоф

* [Reuters]

Френски винен предприемач, известен като "кралят на божолето", беше глобен заради фалшифициране на качествени вина, предаде Би Би Си. Съдът във Вилфранш сюр Саон осъди в сряда Жорж Дюбьоф да плати 30 000 евро, защото компанията му е произвела партида вина, съдържащи непозволена смеска от различни сортове. Така според съдиите Дюбьоф извършил измама с произхода и качеството на виното.

Фалшификацията била разкрита при рутинна проверка на френските винени инспектори миналата година, разказва британският в. "Гардиън". По време на инспекцията си в избата на Дюбьоф - "Лансие", контрольорите се натъкнали на голям брой бъчви, пълни със смес от сорта гаме, използвано за направата на божоле, и други нискокачествени сортове. С комбинацията Дюбьоф се опитал да компенсира слабата реколта от божоле през 2004 г. Според френските власти непозволената смес била достатъчна за 300 000 бутилки. Законите за винарството във Франция забраняват смесването, за да бъде гарантиран оригиналният произход и качеството на вината.

Процесът срещу известния винар шокира френската винена индустрия, отбелязва "Гардиън". Пред съда инспекторите също посочиха, че са останали втрещени от находката. Самият Дюбьоф се обяви за невинен и нарече смесването грешка, но уточни, че въпросната партида никога не е била пускана на пазара, нито продавана. Като главен виновник той посочи бившия технолог в избата Силвен Дори, който призна, че е сбъркал, и подаде оставка. Дори обаче получи условна присъда от три месеца затвор и глоба от 3000 евро.

Седемдесет и две годишният Дюбьоф започва бизнеса си през 1952 г., когато със своя велосипед обикаля Франция, за да продава вината си. Той провежда истинска маркетингова революция в малкия регион южно от Бургундия, произвеждащ божоле. През 60-те предприемачът развива концепцията за Beaujolais Nouveau, младото божоле, леко и ненатрапчиво червено вино, което дотогава по-скоро е пренебрегвано от французите. В следващите десетилетия младото божоле, междувременно получило търговска марка и специален етикет, се превръща в световен хит. Продукцията си Дюбьоф започва да изнася и извън Европа - в САЩ, Канада, Япония и други. В петък компанията на Краля на божолето държи около 20% от производството на божоле във Франция, което се равнява на повече от 30 млн. бутилки годишно. Над 75 на сто са предназначени за износ, обяснява в. "Гардиън".

В становище, разпространено в сряда, компанията заяви, че обмисля дали да не обжалва присъдата. Адвокатът на Дюбьоф заяви, че процесът ще окаже неблагоприятно въздействие не само върху предприемача, а върху целия регион на божолето. През 2003 г. 56 производители на божоле спечелиха дело за обида срещу френското списание "Лион маг". Изданието публикува статия, в която цитира председателя на журито на европейските дегустатори Франсоа Мо, че "божолето не е стойностно вино".

Коктейли

Вероятно ги има коктейлите на сто места, но...
Всяка рецепта се отваря в по - голям вариант като се кликне върху нея. Наздраве.
Ето и един линк за коктейли