Показват се публикациите с етикет критика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет критика. Показване на всички публикации

07 ноември 2006

Дипломи за... смет

Не можах да се въздържа и да не копирам написаното за нелегитимните университети. Сигурно има и още, но тук са посочени 13 от тях.

Списък с 13-те официално огласени нелегитимни университети предлага Силвия Петрова в сп. "Анна"
05.11.2006

Доброто образование е исконна ценност за българина. Като че ли остава традиция стремежът му да изучи детето си, за да му даде път в живота.

В това, разбира се, няма нищо лошо. С една малка подробност. Сякаш все по-често за единствен критерий за завършено образование се смята взетата диплома. И за съжаление много стават жертва от доверчивост. Търговци абсолютно безсрамно

продават дипломи, но - без знания

Докато частните детски градини и училища задължително спазват програми, одобрени от Министерството на образованието и науката, при университетите нещата стоят по малко по-различен начин. Думата университет идва от латински - universum, и означава "свят, вселена".

А Законът за висшето образование постановява, че университет е "висше училище, което обучава по широк кръг специалности, поне в три от четирите основните области на науката - хуманитарна, природна, обществена и техническа".

Очевидно е, че тези изисквания се покриват от много малко от българските висши учебни заведения - те са всеизвестни. Останалите също носят гръмкото название "университет", но и преподавателите, и студентите са наясно, че са много далече от академичните критерии.

В някои от тях качеството на учебния процес е, меко казано, комично, преподавателите се появяват от дъжд на вятър, а студентите ходят само за изпити, които не включват елемент на проверка на знанията, а само нанасяне на оценка (между впрочем, никой не го интересува каква, достатъчно е да е различна от "слаб").

За сметка на това таксите често са баснословни и надхвърлят всякакви разумни граници. Но пък, ако родителите издържат на финансовото свръхусилие, един ден отрочето им взима диплома.

Друг е въпросът, че тя няма по-голяма стойност от обикновена хартийка - нито е реално доказателство за знания, нито пък е легитимна пред която и да е институция.

Капан за наивници

Кукичката за наивници е атрактивната реклама. Ако се обадите или отидете на място до съответните псевдоуниверситети, ще ви засипят със суперлативи. Всички се надпреварват да обясняват, че дейността им е абсолютно законна.

Освен това, че преподават само изтъкнати специалисти (всъщност, ако сте запознати дори малко с имената от тази област на науката, ще ви стане ясно, че това са абсолютни врели-некипели).

И накрая дежурната фраза е, че работодателите ще се редят на опашка пред завършилия студент, а за него ще остане само да си избере най-изгодното предложение. Минималната подробност са семестриалните такси.

Често те с пъти надвишават средната месечна работна заплата. Но самоотвержените родители са готови на какви ли не жертви в името на най-доброто (както те си мислят) за децата си. А истината е, че често по този начин им правят много лоша услуга. Защото накрая се оказва, че са влагали парите си в образователна пирамида.

И единственото нещо, което могат да направят с получената диплома, е да я поставят в рамка и гордо да я окачат на стената - тъй като просто никой работодател не се интересува от нея.

Междувременно на вятъра са отишли пет от най-ценните години от живота на сина или дъщерята и доста солидна финансова сума.

Има ли виновни?

Само допреди 15-ина години висшето образование беше нещо престижно и достъп до него имаха сравнително малко хора. Днес се е превърнало в поредната стока, обект на покупко-продажба, нямаща нищо общо с научни критерии. И за все повече хора е нормално да го получат само и единствено срещу финикийски знаци.

Разбира се, най-големият виновник за тази ситуация е държавата, тоест, липсата на ясни закони, които да регламентират появата и функционирането на частните вузове.

Според официалната статистика в момента има около 200 000 студенти. От тях посещаващите нелегитимни университети са приблизително 80 000.

Преспокойно функционират 13 чуждестранни висши учебни заведения, които чрез български фирми обучават студенти незаконно. Предоставяме ви списъка с официално огласените нелегитимни университети, но с предупреждението, че е напълно възможно той да не е изчерпателен.

А най-сигурният начин да не се окажете сред пострадалите, е да се доверявате само на авторитетни вузове, доказали качеството си през годините.

Нелегитимните университети

1. Cook's Institut - САЩ (чрез "Иком-Интелект" ООД) в София. Филиали в Пловдив, Плевен, Монтана, Хасково, Варна.

2. Международен славянски институт - Москва (чрез "Славянски култури и образование" ООД).

3. Киевски институт "Славянски университет", София.

4. Институт по международни отношения към Киевски държавен университет "Т. Шевченко" (чрез Световна академия "Платон"), София, с филиали в Търговище и Албена.

5. Международен университет в Москва (чрез "Международен образователен център" ООД).

6. University of Portsmouth - Великобритания (чрез International Univercity College ООД).

7. Одеска икономическа и юридическа академия.

8. Московски държавен университет по икономика, статистика и информатика - с партньорството на Европейска академия по икономика, управление и право (чрез АсЕ Бизнес университет).

9. Санкт-Петербургски държавен инженерно-икономически университет (чрез Бизнес университет), София, Пловдив и Стара Загора. Представя се и във вариант ИНЖЕКОН Санкт-Петербургска държавна инженерно-икономическа академия (чрез АсЕ Бизнес университет). Центрове в София, Пловдив, Бургас и Шумен.

10. Международен университет - Карлово, учебно заведение на Световна академия на науките - Сан Марино (AIS) (чрез ЕСПЕРИНФОРМ и сдружение с нестопанска цел "Асоциация на учени и специалисти за сътрудничество със Световната академия на науките").

11. Руски държавен технологически университет - Москва (чрез Балкански център за мениджмънт на дистанционното образование, Бизнес университет), София, Пловдив, Бургас.

12. Българо-арменски университет "Евразия"-София.

13. Еврошвейцарски университет във Видин.

Силвия Петрова, сп. "Анна"

14 октомври 2006

BG Reality 3

обява

грешка след грешка

Къде е проблемът, че все повече се говори за насилието в учебните заведения. Защо реакциите на тийнейджърите са толкова необуздани? Като начало се посочва като ключов фактор основната причина на детската агресия, че е в семейството. Излагат се всеки ден най-различни случаи с ученици. Според мен ще става все по-сложно.
Агресията съществува не от днес или вчера, но обикновено се реагира на проявите й, когато се случи нещо по-шокиращо. Не се набляга на мерките, не се обръща внимание на въпроса защо се случва насилието.
Психолозите свързват агресивното поведение с някакви липси. Често зад агресията се крият голяма доза комплекси. Това, че родителите задоволяват всяка прищявка на своето дете не значи, че то се чувства удовлетворено във всяко едно отношение. Материалната част не компенсира духовната. На едно дете трябва да се обръща внимание, да се говори с него, да се дават тактично съвети или по-добре примери.
Две са основните страни на агресията. От една страна е насилника и от друга насилвания. Има много възможности, варианти и начини за насилване в училище.
Подтискане на ученика от страна на съученици, в случай че учи повече от другите и те го карат да страда от липса на внимание от тяхна страна. Този ученик става като отшелник, самотен, без приятели. Започва постепенно да страни от съучениците си и подтиска агресията си, но може да настъпи момент, в който всяко подтиснато чувство излиза на повърхността под различна форма. Има още много примери. Няма да се впускам да давам такива.
Проблемът е наболял и не случайно се направиха много предавания, пише се постоянно. И без много да се замисли човек само си задава въпроса : "ЗАЩО?"
Може би трябва да се вземат мерки относно правилниците за поведение в училищата. Има много компетентни хора в тази област. Вярвам, че ще намерят правилния път. Да обичаме децата - всички заедно и родители и учители и обществото.

03 октомври 2006

Достойнството

Все по-често в нас изплува критичната нотка във всяко едно отношение. Свикнали сме, като че ли и навик ни стана да виждаме първо лошото, грозното, тежкото, трудното, пошлото в живота. Забравихме хубавите страни, похвалите, красивото. Озлоблението ни е завладяло напълно. Много по-често се пише и говори за нещо зловещо и сензационно за деня.
Можем да започнем от природните явления /катаклизми/, които в повечето случаи не зависят от човека - наводнения, пожари, жеги и студове. Следват лошите думи за нашите управляващи и се стигне до злободневни случки :
- кой кого и по какъв начин или /най-малкото/ излъгал, ограбил, или убил. Има много примери.
Можем да започнем да речем :
- Внук убил баба си по особено жесток, начин за 50 лева. Двама съседи се запили и стигнали до бой, единия извадил пушка /нерегистрирана/ и застрелял другия в изблик на гняв и ярост и т н няма да се впускам да изброявам всички тези събития.
Катастрофи стават всеки ден с коли, влакове самолети и кораби. И все говорим за жертви .
Критикуваме всичко що ни падне :
- здравната система, съдебната, данъчната, промишлената,финансовата, бизнеса като цяло и все сме недоволни.
Пети октомври е ден на лекаря. Лекарите не са от хората, които са защитени от критиката. Всички мислим, че те нямат право на грешки. Те трябва да работят прецизно, да са компетентни, да са всеотдайни в своята професя. Изоставяйки своя личен живот те се отдават на хората болни и в тежко състояние, загубили своето здраве по ред причини .
Всички, които са се посветили на тази професия знаят колко усилия са необходими, за да достигнат до завършване на своето образование. По - късно да вземат специалност и да се профилират в определена област. Неминуемо лекарите отделят много от личното си време да се усъвършенстват, да са компетентни и полезни за своите пациенти.
Всеки е допирал до техните услуги. Има много успехи за правилно лечение на различни болести. Всеки би могъл да каже колко е бил щастлив в момент, когато техен близък е бил спасен като по чудо от някой лекар. Сега е момента те да бъдат похвалени и изтъкнати за своята всеотдайност. Аз познавам поне четири-пет лично, които са ме накарали да остана с впечатлението, че има хора – професионалисти и достойни за уважение. Единият е спасил лично моя живот правейки ми операция – д-р Гиздов – понастоящем мисля е в Берковица.
В момента, но не от сега разбира се избират велики българи. Пропагандира се да бъдат избрани най-достойните и да се запомнят от поколенията. Рекламира се по телевизия, по вестници и в интернет.
Време е да изтъкваме не само лошите страни в нас, а да посочваме всичко хубаво, добро, красиво и полезно, което е направено от българите. Да виждаме човешкото в себе си и да сме достойни за възхищение и почит, да не потъпкваме нито историята си, нито настоящето, нито бъдещето.

28 август 2006

Внимание

За всички, които ползват blogspot.com . Явно има проблеми при публикуването и написаното се изтрива. Чета, че и други са имали същите проблеми. Затова първо се подсигурете преди да публикувате, ако пишете направо тук. В противен случай си играем на "Риск печели, риск губи". А е много неприятно, ако си написал един дълъг постинг и да ти се загуби. Първо, трябва да го пишеш отново, ако искаш да си последователен. Второ, когато пишеш нещо втори път то не може да стане същото както си искал първоначално и по този начин в крайна сметка се чувстваш неудовлетворен. Обикновено става бледо копие на първото желание.
В момента всичко е наред, но знае ли човек....

15 април 2006

Критика и антиреклама

Преди година бях възхитена от услугите на Транскард. Сега съм
разочарована напълно. ЗАЩО? Защото си слагат в момента поне, определени
задължителни такси за месеца. Информацията по сметките върви със закъснение. Няма го
онова добро обслужване. Недай си боже да искаш някаква информация по точно определен
въпрос и те хвърлят направо в "десета глуха". Доколкото разбрах капиталът не е вече на
бившата Евробанк /сега е Пиреус и Евробанк/, а на "Петрол". Не знам колко ми е вярна
информацията. Пиша тези думи не защото аз имам проблем с ТЯХ, а мой близък познат.
Неговата карта - златна е изтекла и сега не му възобновяват картата /не му
удължават срока на ползване/ , а искат да внесе накуп кредитния лимит.Човекът е с
постоянен трудов договор, т. е. с постоянни доходи, внасящи се редовно по банков път в
същата обслужваща банка. Просто няма начин да не си приберат парите, но защо да не се
изнервяме и да не досаждаме и да се дразним, кво лошо щом го можем.
Служителките към Транскард са с невъзможно държание и ниска интелигентност.
В заключение искам да подчертая, че не съм човек, който всеки ден иска да се заяжда с
някого, че не съм от най - критичните хора.