Все по-често в нас изплува критичната нотка във всяко едно отношение. Свикнали сме, като че ли и навик ни стана да виждаме първо лошото, грозното, тежкото, трудното, пошлото в живота. Забравихме хубавите страни, похвалите, красивото. Озлоблението ни е завладяло напълно. Много по-често се пише и говори за нещо зловещо и сензационно за деня.
Можем да започнем от природните явления /катаклизми/, които в повечето случаи не зависят от човека - наводнения, пожари, жеги и студове. Следват лошите думи за нашите управляващи и се стигне до злободневни случки :
- кой кого и по какъв начин или /най-малкото/ излъгал, ограбил, или убил. Има много примери.
Можем да започнем да речем :
- Внук убил баба си по особено жесток, начин за 50 лева. Двама съседи се запили и стигнали до бой, единия извадил пушка /нерегистрирана/ и застрелял другия в изблик на гняв и ярост и т н няма да се впускам да изброявам всички тези събития.
Катастрофи стават всеки ден с коли, влакове самолети и кораби. И все говорим за жертви .
Критикуваме всичко що ни падне :
- здравната система, съдебната, данъчната, промишлената,финансовата, бизнеса като цяло и все сме недоволни.
Пети октомври е ден на лекаря. Лекарите не са от хората, които са защитени от критиката. Всички мислим, че те нямат право на грешки. Те трябва да работят прецизно, да са компетентни, да са всеотдайни в своята професя. Изоставяйки своя личен живот те се отдават на хората болни и в тежко състояние, загубили своето здраве по ред причини .
Всички, които са се посветили на тази професия знаят колко усилия са необходими, за да достигнат до завършване на своето образование. По - късно да вземат специалност и да се профилират в определена област. Неминуемо лекарите отделят много от личното си време да се усъвършенстват, да са компетентни и полезни за своите пациенти.
Всеки е допирал до техните услуги. Има много успехи за правилно лечение на различни болести. Всеки би могъл да каже колко е бил щастлив в момент, когато техен близък е бил спасен като по чудо от някой лекар. Сега е момента те да бъдат похвалени и изтъкнати за своята всеотдайност. Аз познавам поне четири-пет лично, които са ме накарали да остана с впечатлението, че има хора – професионалисти и достойни за уважение. Единият е спасил лично моя живот правейки ми операция – д-р Гиздов – понастоящем мисля е в Берковица.
В момента, но не от сега разбира се избират велики българи. Пропагандира се да бъдат избрани най-достойните и да се запомнят от поколенията. Рекламира се по телевизия, по вестници и в интернет.
Време е да изтъкваме не само лошите страни в нас, а да посочваме всичко хубаво, добро, красиво и полезно, което е направено от българите. Да виждаме човешкото в себе си и да сме достойни за възхищение и почит, да не потъпкваме нито историята си, нито настоящето, нито бъдещето.
6 коментара:
Хубави желания и мисли.
"Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания". (У.Ирвинг)
Достойнството на българите е тъпкано още от векове-от византийци,турци дори и сега от еврокомисарите.Поставят ни се все нови и нови унизителни клаузи,които от наша страна са смешни,но трябва да ги приемем в името на добрия тон във взаимоотношенията.Ето Франция, ако нещо не им изнася веднага се вдигат на стачки.А ние какво,мълчим,търпим и се сдухваме все повече и повече-всичко ни е криво и гледаме черногледо.Аз мисля че трябва да си променим мисленето не само в политиката,а и в здравеопазването,както казваш.Трябва да се научим да уважаваме компентентните.А и лекарите трябва да мислят все по малко користно.
Аз си мисля, че всеки човек си поставя цели в живота. Всеки по собствено осмотрение си мисли , кое е важно и кое не е за него самия. Това не значи, че всички сме велики разбира се. Иначе самата мисъл е добра.
От историческа гледна точка да вярно е, че сме подтискани и много унижавани и тъпкани. Но все пак хората са успявали да живеят и да се справят с трудностите. От тогава ни е останало това мислене за възможностите за оцеляване може би. Привикнали на всичко и търсейки начини да надхитрим всички и пак да сме добре.
Да наистина във Франция вдигат стачки. В Унгария също се бунтуваха, но какви са резултатите от тях? Тук като се вдигат стачки какви са резултатите? Учителите като стачкуваха и какво стана - увеличение на заплатите с дребни суми. Дали са доволни от резултата? Не вярвам. Лекарите в болниците не получават достатъчно за своя труд и търсят начини да могат да се справят с разходите. И някои се полъгват и вземат пари за услугите. Нека го правят в собствените си частни кабинети, което е все пак по-правилно и най-вече ненаказуемо. Струва ли си да рискуваш професията и достойнството си за пари ? Не всичко е пари. Мисленето ни се промени в посока да изкараме, за да преживеем. Разбира се, че винаги има изключения. Има хора, които разполагат и живеят волни като птички без да се замислят как ще си платат сметките, но помисляйки за другата крайност има и такива, които са се свили като скотове и се чудят какво да правят. Влизайки при един лекар трябва да платят, нямайки средства казват :" еми да си взема хапче, може и да ми мине". Ето вчера или оня ден говориха за цени на зъболекарите /няма да пиша новото има наименование/. Дадоха пример , че вадене на зъб например в Германия е 380 евро / незнам колко е вярно/. Как да стане да платиш толкова тук за вадене на зъб? А същевременно подчертаха, че не били усвоени големи суми пари за зъболечение миналата година от здравната каса. Говориха за възможностите за увеличаване цените за заболечение при влизането ни в ЕС.
Преди всичко трябва да се научим да се уважаваме ние. Да ценим по достойнство можещите и знаещите и кадърните. В никакъв случай не подценявам труда на всички останали. Напротив, мисля, че няма срамна работа. Всеки работи, това което може.Едни - в селското стопанство, други, в промишлеността, трети в сферата на услугите и т н. И да си дойда на думата - все пак професията на лекарите е доста отговорна - все пак те работят с нас - хората и ние трябва да сме сигурни в техните възможности и качества, защото техните грешки понякога са фатални.... Докато един счетоводител пише с молив и трие с гумата, то лекаря не може да направи същото.
според мен катаклизмите не са плод единствено и само на природата а на събитията които стават в нея а най-силните събития които оказвавлиания върху нея е именно антропогеният фактор или с други думи човек си прави всичко сам с тази разлика че един може да вреди на всички.
а относно лекарите не смятам че трябва да се надяваме те да ни спасяват след като ние сами не се пазим... не знаем как...
Естествено е да можем сами да се пазим, ако знаем от какво и кого...
Публикуване на коментар