От дълго време назряват в мен мисли , чувства и емоции,
за които не съм и подозирала.Вярно е че с годините човек започва да мисли по
различен начин. Казват , че помъдрява, узрява, става по – практичен. Романтиката като че ли си отива. Може би това
се получава след сблъскване с определени трудности от личен характер.
През целия
си съзнателен живот съм чела, учила и все откривам нови и нови неща за
мен. До късна старост човек се учи. Сигурно много хора няма да се съгласят с мен, но това е моето скромно мнение. Животът се променя ежесекундно в определена посока.Всеки ден се правят нови
открития във всички области на науката. В настоящето времето се е забързало.
Всички събития се случват лавинообразно. Поне така го чувствам и виждам. На
човек му трябва толкова малко да бъде щастлив. Да това е един израз използван като
клише. А колко ли малко ни трябва се
питам аз? Възможно е в забързания делник да го изпуснеш това малко.
Затова , всички трябва да
живеем максимално добре и да се радваме на живота. Да се обичаме и да бъдем
обичани. Да се уважаваме и да бъдем уважавани. Да ценим себе си и другите. Да
бъдем добри и грижовни, както към себе си , така и към другите. Нищо материално
не е толкова важно. Духовното е на първо място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар