08 юни 2007

Живот

Какъв ли би бил животът ни, ако всеки миг се съмнявахме в приятелите си и очаквахме да ни забият нож в гърба? Навярно много напрегнат, несигурен и самотен, защото привидно имаме приятели, а сърцето ни е празно, тревожно. Защо ни е такова приятелсво? Ние самите дълбоко в себе си знаем кой е наш приятел и от кой да се пазим. Просто трябва да сме откровени със себе си и с хората около нас - това е първата крачка към истинското приятелство.
И дано никога на Бог да не му се налага да ни пази от приятелите , а само да ни благославя с тях!
Приятелството е необходимост. Всеки от нас се нуждае от приятели, от хора на които да разчита, от хора, в които да е сигурен, от хора, доказали и в най- трудни моменти своето сърце на приятел. С такива хора до себе си, човек се чувства богат, спокоен и щастлив.

Господи пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя !
Историята този път не мълчи и е запазила за нас освен посланието и неговия автор. Това е мисъл на Наполеон Бонапарт - френски император, известен най - вече със стремежите си да завоюва цяла Европа. И е успял за известно време. С поведението си спечелва много врагове, с които съумява да се пребори и да има увереността на завоевател и тази, че може да се справи с тях.
За личния му живот няма толкова много данни. Не можем да знаем кои са били приятелите му и защо е стигнал до този извод в живота си. Но можем да сме сигурни, че не е успял да се „опази“ от тях, щом призовава и Бог на помощ.
Като се замислим сериозно върху тези думи, кой ли би могъл да иска нещо подобно?! Кой човек е страдал и понасял толкова зло и е бил предаван от приятелите си, че да иска Бог да го пази от тях? И кой ли е бил този човек, който толкова сигурно заявява, че с враговете си сам ще се справи?
Кои са всъщност нашите приятели? И има ли нужда да се пазим от тях?
Приятелството е връзка между хората, коята се изразява в определено отношение и поведение. Един от основните елементи на приятелството е доверието. Общуваш с определен човек и той ти е приятел. допадате си в итересите - пак ти е приятел. А можеш ли да разчиташ на него винаги и във всяка ситуация? Има ли неща за него, които са по-важни от теб и от вашите взаимоотношения? Кой приятел е истински? Може би звучи много силно, но за мен такъв приятел е този, за който се говори в Библията - истинският, приятел е готов живота си да даде за теб - това е доказателство, че другият държи за теб. И ако имаш такъв приятел до себе си няма защо да се пазиш от него, просто му се доверяваш.
А има ли истински приятели в днешно време? Всички тези мисли до тук са казани с голяма доза идеализъм. В действителност в живота си срещаш и общуваш с много хора. Срещаш се и се разделяш с тях. От тях има по-близко до теб или по-далеко от теб. Едни те разбират, други не. Живот.

4 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря, ти за интересната тема.Доста може да се говори по този въпрос.Хора разни.Докато са ти близки изведнъж разбираш,че са се променили много.Приятелите са малко.И винаги трябва да сме готови на.....неочакван удар.По поведението на даден индивит разбираш щто за човек е.

MARIANNA7 каза...

Хайде да не бъда съвсем песимист ще кажа да има ги приятелите. Лошо е когато дойде разочарование от страна на приятел. Не е необходимо да имаш много приятели. Може да са двама трима, но да са истински.

Анонимен каза...

Човек сам си избира приятелите за разлика от това,че роднините не.С роднините ,според мен ,трябва да се живее в съгласие и хармония и най важното с компромиси и от двете страни. ...а за приятелите...както се казва в "Малкия принц"- човек вижда добре само със сърцето,същностното е невидимо за очите.Приятелите взаимно да се допълват и така до края,защото страшно е да умре човек без приятели.

MARIANNA7 каза...

Урок за живот от едно дете



Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.


SLOW DANCE(Бавен танц)



"Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?



По - добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Музиката не продължава за винаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?



По - добре се отпусни

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд

Губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт



Затова отпусни се, чуй музиката

Преди да спре песента."
Или думите от песен на Георги Христов :
Нямам нужда от много верни приятели

"Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни, моите песни те да запеят.

Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.

Не, Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Не, Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Не, Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели."