Барбара

Спомни си Барбара,
валеше дъжд над Брест от сутринта
и ти усмихната вървеше,
сияеща,измокрена и весело ти беше
под тоя дъжд
Спомни си Барбара,
валеше като из ведро над Брест
Аз срещнах те на улица Сиам,
усмихваше се ти
и аз ти се усмихнах сам
Спомни си Барбара,
не те познавах аз
и ти не ме познаваше
Спомни си,
спомни си оня дъжд тогава,
недей забравя,
един укрил се в безистена мъж,
извика името ти изведнъж,
о Барбара,
и ти към него хукна през глава,
сияеща,щастлива,с мокра рокля
и хвърли се в прегръдките му мокра
Спомни си Барбара,спомни си за това
и ми прости,
че без да се познаваме говоря с теб на ти
На ти говоря с всички,които ги обичам,
макар да съм ги зърнал един едничък път,
на ти говоря с всички,които се обичат,
макар и да не ги познавам лично
Спомни си Барбара,
недей забравя,
дъжда и мъдър и щастлив,
над твоето лице щастливо,
над тоя град щастлив,
дъжда над залива,
над арсенала,
над кораба от Уесан
О Барбара,
каква ужасна гадост е войната,
къде ли си сега и ти самата,
под тая сприя непрестанна
от кръв от огън и стомана
И онзи,който в прегръдките си цяла те побра,
тъй влюбен и щастлив,
дали е мъртъв днес или е още жив
О Барбара,
вали проливен дъжд над Брест,
тъй както някога вали и днес,
но не е същото сега,сега е тъжен ден,
дъждът ужасен,мрачен и студен
Това не е дори и урагана
от огън,кърви и стомана
Връхлитат само облаци небето,
озъбени ръмжащи псета,
които мократа си козина над Брест,
разтърсени отърсват,
и глутницата им далече някъде се пръсва,
за да умре далече някъде от Брест,
от който Брест и помен няма днес!
Jacques Prevert