BBC (Седемте чудеса на индустриалния свят)

За период от 125 години от началото на 19-ти век се създават се създават някои от най-забележителните открития в света на инженерните науки. Известните открития са забележителни под името - най-големите чудеса на света - проявление на човешкото творчество. Промишлената революция променя света по невероятен начин. За седем от тях се говори във филма.

1. Големият кораб

-Плаващ остров направен от желязо с възможности до 4000 пасажера.

2. The Brooklyn Bridge.



Проектиран от John Roebling от Германия мостът съединява Бруклин с Ню Йорк. Тази смела разработка за времето си е изглеждала като фантастика. Мостът е изработен от стомана.


3. Фарът "Бел Рок".

На седемнайсет километра от шотландския бряг, под водната повърхност се спотайва опасен риф. През вековете тук са загинали много хора и по назъбените скали са се разбили много кораби. Рифът е познат като Бел Рок и името му навява страх.

Но един млад човек решава да опитоми коварния риф. Идеята му е да построи фар в морето...
Той знае, че прави невъзможното. Никой не е строил фар върху скали, които са потопени във вода.

Нищо направено от човек не оцелява върху тези скали. Местни монаси издигат камбана, откъдето идва името “Бел Рок”, но след година и тя потъва в дълбините. Стивънсън е млад инженер, член на борда по северните фарове. На трийсет години той има успешна кариера. Израстнал е в бедност и е самоук.

Силната му религиозност му помага в амбициите да построи своя фар.
Спорът за това чий е истинския проект на фара Бел Рок продължава с години. Но никой не спори кой го е построил. Стивънсън спазва обещанието си и един от неговите работници на име Уишърт е назначен да се грижи за фара. Робърт Стивънсън построява още много фарове и поставя началото на династия от инженери. Трима негови синове, двама внуци и един правнук стават строители на фарове. Днес фарът Бел Рок все още се издига над водата. Най-старият фар построен в морето. Той опитоми “чудовището” Бел Рок.

4. The Sewer King


Годината е 1858 година. Действието се развива в Лондон. Овладяване на всички болести, като се започне от холерата взела 30 000 човешки живота. Каналната мръсотия е била на всякъде с отлагания и натрупвания в мази и пътеки.
Непознат инженер, който познава подземния свят и започва най-големия строеж в Англия. Животът му е борба с викторианството, което не приема схващанията за една модерна столица. Името на непознатия инженер е Джоузеф Базалджет.

През 1848 година най-големият град на света е скован от страх. Неизвестно зло вилнее изнего. Това е година на холерата, избухва най-голямата епидемия от времето на бубонната чума. Болестта е мистериозна и никой не знае лек за нея, нито причините за заразата. Но обяснението е налице. Холерата се разпространява, когато канализацията се оказва недостатъчна. Градът е залян от нечистотии и хората забелязват връзката.

От градската комисия по хигиена се опитват да намерят отговор на лондонската криза. Те са добронамерени, но неефективни в споровете си и не постигат съгласие. Не успяват в нищо. През август 1848 година те взимат неочаквано решение. Назначават новия сътрудник-изследовател Джоузеф Базалджет.

Първата му задача е да прегледа старата канализация, която е предназначена само за вода. Каналните нечистотии се изливат в помийна яма и се извозват с каруци през нощта. Но след разрастването на Лондон, старата система вече не може да се справи. Новият тип тоалетни влошава нещата още повече. Съдържанието им пълни старата канализация. Това създава непредвиден и отвратителен проблем.

Старата канализация се излива в реките и потоците на Лондон. Тя не може да се поеме екскрементите и това е причината за проблема. Тези проводи и деривации са предназначени само за дъждовна вода, а не за утайки с плътна консистенция.

Нечистотиите се връщат обратно, просмукват се през дъсчените подове и хората понасят последствията. В отчаянието си 54 души пишат писма до “Таймс”. Градските управници обръщат внимание, но просто не знаят какво да направят. Те също пишат до “Таймс”, търсейки идеи от читателите. Базалджет има незавидната задача да прегледа 137 налудничави проекта.
Ефектът от системата на Базалджет се вижда от всички на 26 юли, 1867 година. През този месец над Лондон се излива двойно повече дъжд от обикновено. Каналите на Базалджет се справят отлично. Последната част от канализационната система са каменните стени край Темза – сами по себе си те са мащабен инженерен проект. Зад тях се намират северните канали и подземната столична железница. Тези брегове осигуряват по - бързотечаща и чиста вода в реката.

5. Панамски канал


Панамският канал е едно от чудесата на съвременния свят. Хиляди хора умират, много репутации рухват и няколко правителства падат преди да се отворят шлюзовете му.
Още по времето на Колумб хората мечтаели да направят морски път в джунглите на Панама. Мечтата не се реализира цели четири века, но един човек казва, че е възможно...
Всичко в този канал е революционно. Шлюзовете са най-големите бетонни чудовища на планетата. Огромна система от кранове доставя бетон в 6-тонни контейнери. Американците хвърлят огромни суми пари и назначават 48 000 души. Триста хиляди тона динамит са използвани при прокопаването на канала. При температура от петдесет градуса по Целзий работата е много рискована. Каналът Кулебра се прочува като Дяволското гърло. Но нищо не спира настъплението на Гъртълс.
На 10 октомври каналът най-после е завършен. Ексцентричната мечта отнема живота на 28 000 души и струва над 300 милиона долара. Светът е променен завинаги. Атлантическият и Тихия океан са съединени. Плавателният съд, който първи минава по канала, е обикновен шлеп.

6. The Line


В средата на 19-ти век се създава транконтинентална жп линия в Америка. В далечната 1869 година от Ню Йорк до Сан Франциско се пътувало месеци, което е понижено в дни.
Това е историята на линия, дълга 3 200 километра. Линия, която обединява и разединява една нация. Линия през дивата пустош, която създава Дивия запад...

Това е най-дългата линия в целия свят. Това е първата трансконтинентална линия.

През 1863 година Съединените щати се разделят на две. Избухва гражданска война между Севера и Юга. Изтокът и Западът са разделени от дивата пустош. Младата нация е пред прага на тотален срив. В разгара на конфликта президентът Линкълн отправя голямо предизвикателство. Той събира най-добрите инженери в Америка, за да построят железопътна линия. Тя започва от Атлантическия и свършва при Тихия океан. Линията трябва да премине през планински вериги, да прекоси хиляди километри през прерии и пустини. Трябва да премине над каньони, широки цял километър, и над бездни, дълбоки стотици метри.

Това е първата трансконтинентална линия в света. Но предизвикателството не е поето от гиганти в индустрията, нито започва от източните индустриализирани райони. Строежът на линията започва в далечния Запад, в малкото калифорнийско градче Сакраменто.
Тиодър Джуда е най-добрия железопътен инженер в Америка. Но планът му да прокара линия в Сиера Неведе му спечелва ново име. Лудият Джуда. Той начертава пътя през Сиерите. Двеста километра през един от най-трудните терени на света, достигайки височина от 2300 метра. Но други трябва да го построят. Задачата изисква хиляди работници и тонове барут. За ръководител на работниците е нает Джеймс Харви Сторбридж – най-опитният строителен инженер за Западното крайбрежие. Сторбридж загубва окото си при експлозия и подсилва авторитета си с дръжка от търнокоп, с който умеел да убеждава, както и с легендарния си профанизъм.
На 30 април 1869 година първият влак преминава през Промонтъри Пойнт. Шест години и 1100 километра след полагането на първата копка в Сакраменто търговците постигат целта си. След два дни “Юниън Пасифик” стига до Промонтъри.

На 10 май 1869 година двете компании застават лице срещу лице. Дължина на една релса дели линиите. Като символ на обединение, последните релси са поставени от хора на двете компании.

Това, което започва като копка край малко градче в Калифорния, се превръща в първата трансконтинентална железница. Строежът продължава 6 години и отнема живота на 2 000 души, но променя хода на американската история.

Една-единствена линия сега свързва Атлантическия и Тихия океан. 3 600 километра земя е готова за заселване. Пътуване, което продължавало 6 месеца с впряг и струвало живота на хиляди емигранти, сега може да се измине за 7 дни.
Линкълн е мъртъв, но мечтата му е реалност.
Това са истинските Съединени американски щати.

7. The Hoover Dam


Петнадесет милиона души в седем щата използват предимствата на бента на Хувър. Едно време тук е имало пустиня, сега има цивилизация. Създадена от хората, построили едно истинско чудо на индустриалния свят.

Каньоните в югозападната част на Съединените щати са един от най-пустите райони на земята. През тях, прорязвайки дълбоко земната кора, преминава река Колорадо. Тя не е била укротена от 12 милиона години. Досега. Франк Кроу отдавна чака подобно предизвикателство.

Планът е да се построи бент и пустинята да се превърне в плодородна земя с вода и електричество за всички. За целта трябва да се направят тунели с дължина от 7 километра в плътните вулканични скали. Бентът на Хувър е с основа, по-голяма от тази на египетските пирамиди. Но огромният строеж не минава без жертви. Безцеремонният гений Франк Кроу въвежда свои правила и отдава всички сили, за да укроти река Колорадо.
На 7 януари 1943 година Франк Кроу и Уокър Йънг празнуват изливането на милионния кубичен метър бетон. В гонене на крайните срокове Кроу увеличава работниците до рекордния брой от 5 251 души. Само за 6 месеца те изливат 3 милиона кубика бетон.

Искът на Ед Краус срещу предприемачите навлиза в критична фаза. Компанията разполага с ново доказателство, което представя пред съда. Кроу се връща на работа както обикновено. Работниците си отиват без нищо. Знае се, че при проект от тези мащаби смъртните случаи са неизбежни. Въпросът е в броя им. Седмици преди завършването кофражът не издържа и един работник е погребан жив във втвърдяващия се бетон. Общият брой на загиналите е 107. Хората се питат дали тези жертви са оправдани при строежа на един бент.

На 1 февруари 1935 година 250-метровата стена е готова. Две години след отклоняването на течението, силата на водата може да се използва. 900-тонните стоманени врати на страничните тунели се затварят. Тунелите са затворени и водата бавно се събира зад бента, създавайки езерото Мийд – най-голямото изкуствено езеро в Америка. Най-после идва време да се използва водната сила за електроенергия. Водите на река Колорадо завъртат турбините на бента и огромните генератори произвеждат милиони ватове елетричество, захранващо цяла югозападна Америка.

Франк Кроу е гениален организатор, който води строежа на най-големия бент в света и го издига за 2 години, 1 месец и 21 дни предсрочно. Кроу си тръгва с утвърдена репутация и премия в размер на 4 милиона долара по днешен курс.

Днес 15 милиона души в 7 щата използват предимствата на бента на Хувър. Едно време тук имаше пустиня, сега има цивилизация. Създадена от хората, построили едно истинско чудо на индустриалния свят.