Страхувам се от тишината в мрака,
тогава е двойна мойта самота.
Сърцето с трепет утрото все чака
да се спаси от демоните на ноща.
Със мрака си отива и тъгата,
събуждам се с надеждата в деня,
че отново ще те срещна на земята
и ще си отиде тази двойна самота.
Но вместо тебе-спомени минават,
говоря си сама за старите неща.
Умрели чувства любов не дават
остава само тази двойна самота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар