Присъда за обичане

Измислих те. (Без право на отричане.)
Нарекох те на всички пълнолуния.
Покръстих те в жарава. За обичане.
А ти бе само огън - за погубване.

Не съжалявах. Просто те целувах.
А после ме оплакаха звездите.
Но аз не спирах. Жарко ти танцувах.
И нещо ти нашепваха косите.

Не ги докосна (само ги отряза).
С усмивката на тъмните палачи.
Те падаха... красиво. Но безгласно.
(И с писък те кълнеше даже здрача.)

Не знаеше. Не можеше да знае.
Поиска черните коси... за спомен.
От дъжд и пепел тихо те изваях.
Но си останах... дяволски виновна.

Измислих те. (Без право на отричане.)
Но те измислих... и без шепа вяра.
Не огън. А присъда за обичане.
В която нямах сили... да повярвам.