24 ноември 2005

ДЕН ЗА РАВНОСМЕТКА

Днес е хубав ден за равносметки, поне една мъничка, равносметчица...
Този ден почти е отминал вече. Навън е тъмно и студено, а аз съм седнала сама с чаша топъл чай, монитора пред мен и клавиатурата. Тихо е, чува се единствено натискането на клавишите и се реди дума по дума моята дневна изповед.
Всъщност днес беше прекрасен ден сравнително топъл за ноември, имаше лека мъгла, но изчезна някъде по обед.
От известно време насам са ме налегнали едни мисли - гъсти,черни и схлупени - като дъждоносни тъмни облаци са се скупчили в главата ми и не можех да си вдигна погледа от земята. Виждах само краката на хората по улицата, мръсотията и локвите... А душата ми копнее за полет, за свобода, за простори.
Опитвам се да открия причината за това мое "лошо време", нали е ден за равносметка уж. Дали е от атмосферните условия - когато навън е толкова мрачно, как да не му стане на човек и в душата мрачно; дали защото бях натоварена в работата; или пък е нещо друго, нещо вътре в мен, което съм си създала сама...
Мисля, че е последното, защото лошото време си има и хубави страни - можеш да си стоиш на топло в къщи, да отидеш някъде с приятели или просто да затвориш очи и да помечтаеш.
Нито лошото време, нито скучната работа могат да отнемат очарованието на живота.
То, очарованието е колкото едно зрънце, само се крие между "големи" и "сложни" проблеми, и само се забавлява, когато ние хората се мъчим да го открием. А то всъщност е нищо особено, просто е неповторимо. То е радостта сутрин да се събудиш и да повярваш, че днес ще е един прекрасен ден, да успееш измежду шума на колите да чуеш песента на птиците загубили се сякаш някъде сега. Като вървиш или пътуваш за работата, за миг да спреш да мислиш за всички задачи днес. Така да вдигнеш поглед от калната улица и да видиш небето, толкова синьо, толкова истинско, толкова носещо радост.
Защото моят ден за равносметка, моят самотен разговор ми показва само едно - всичко е вътре в човека - щастието и сълзите, болката и очарованието на всеки изминал ден. Може би трябва да постъпвам така, че никой де не може да ме мрази заслужено. Или е нещо друго не знам . Трябва сигурно да продължавам да търся, пък може и да го намеря . Къде ли, в една роза или малко вода?

2 коментара:

Анонимен каза...

Аз съм Роза-та. Защо ме повика ? Ти нямаш нужда от мен . Сама си достатъчно силна и духовно здрава за да прогледнеш и се срещнеш с истината. Браво!
Знаеш, че човек е самотник през целият си живот , особено в ден на равносметка.
То и сега й е сезона ...де- около Коледа , преди Рождеството. Не е леко да се преродиш, но ти успя!
Чакам те да спретнем едно купонче :Р

Marianna7 каза...

Хубаво беше днес нали?