22 ноември 2005

ПРИЯТЕЛИТЕ

Както е казал Аристотел " Приятелите са една душа в две тела ".
Приятелството се ражда в сърцата, то се поражда на детската площадка или на ученическата скамейка, в университета или на работното място.... Но винаги носи онова чувство на сигурност, което те изпълва с благодарност към Света, че е толкова хубав и че в него съществуват Приятели...Защото без приятели животът би бил много, много самотен и празен. Не би имало с кого да споделиш радостите и болките, с кого да се радваш на победите си и на кого да се оплачеш за несполуките си, дори не би имало кого да поканиш на рождения си ден... Приятелството е наистина огромна ценност или по - скоро е безценно. Протегнатата приятелска ръка е по - скъпа е от най - хубавия скъп подарък, а приятелското рамо е по - стабилна опора от най - добре построената и укрепена стена.
Истински приятел е "този, който знае и най-лошото за теб, и пак те цени", това е онзи човек, който през огън и лед ще те намери, дори и на края на света и винаги ще бъде до теб - и когато си добре, и когато си в беда. Истинско щастие е да намериш такъв приятел. Може би първото условие да имаш истински и искрен приятел е самият ти да си такъв.
Хубаво е човек да не върви сам по пътя, а да има някой до себе си и да знае, че когато падне, ще има кой да му подаде ръка и да му помогне да се изправи.
Има една мисъл - "най - ценното, което човек притежава в своя живот, е приятелството му с другите". Не си спомням къде съм я чула, нито пък кой я е казал, но мисля, че не е и нужно. Защото приятелството не може да се опише с думи, то просто е чувство, усет, топлина, такт.

4 коментара:

Roza каза...

Благодаря ТИ, че те имам, като приятел.Едва ли бих направила толкова точно твоя портрет. Липсва ни едно малко пъзелче Миленова.Каквото и да е ще е с нас.Приятели не забравя, обича, помни, и е винаги на разположение- ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. Приятелят е любов, а това е истина, а истината е БОЖЕСТВЕНА.Това е тъканта на връзката.Дай Боже, всеки му такъв приятел като теб.
Роза.

Анонимен каза...

Всеки от нас (необосновано) вярва..., че приятелството ще ни сближи със своята неподражаема, еластична достатъчност да ни свързва през сложните мрежи на живота и същевременно не ще се окаже достатъчно силно, за да ни захапе...
Колко несигурна е основата, върху която почиват всичките ни връзки и приятелства;
колко близо сме до "студения дъжд и болното време";
колко самотен е всеки от нас!...

Marianna7 каза...

Към анонимен: Животът е едно Безкрайно търсене, едно лутане между възходи и падения, един лабиринт. Човек винаги търси, а какво е търсенето и какъв е пътят - това всеки трябва да открие сам, да намери своята посока и да изживее своята Лична легенда.Всъщност тръпката
на живота е точно в това търсене, в копнежа да откриеш нещо ново, нещо твое и да го задържиш завинаги, ако ти харесва. А приятелството е рядко
цвете.Всичко в живота е преходно и приятелството отлита понякога. Да всеки идва сам на този свят , сам живее живота си и сам си отива.Несъмнено е по-лесно да живееш и да имаш и близки хора до теб , за да не се чувстваш самотен , за да има да споделиш и едно дема поне, за ди има и кой да ти каже недостатъци и да те посъветва в труден момент.
Както е казано в латинска пословица
"Човек печели приятели в щастие , а ги изпитва в нещастие".

Marianna7 каза...

РОЗЕ , БЛАГОДАРЯ ТИ.Да вярно е за пъзела.Трудно ми е да пиша по въпроса ,тежко ми е , искам всичко да се върне назад и филма да се повтори , но да има хубав край.Да знам , че всичко рано или късно свършва, но наистина се чувствам като ограбена от живота и ощетена в емоционален план. В такива моменти си спомняш хиляди неща.Сега някак се лутам напред назад и се чудя защо не вземаме навреме правилните решения , защо не живеем пълноценно живота си, защо трябва да се съобразяваме с толкова глупави правила , които просто не е необходимо да се забелязват.Може би никой друг не би разбрал какво искам да кажа, но ти знаеш добре за какво става дума.