Светът е толкова сложен, че ние не можем изцяло да разчитаме на нашите интелектуални възможности,за да го преценим.Подложени сме на твърде много влияния, поради което трябва да търсим общия знаменател. Способността ни да мислим ни позволява да формулираме понятия, да класифицираме получената информация,да използваме логически начини за нейната обработка. За щастие при мисловния процес има и преки пътеки - най-лесно разбираемата връзка между външните влияния и възприетите впечатления е чувството.
Опознаването на света по пътя на интелекта е толкова различно от неговото "усещане", както изучаването на някоя наука по книга се различава по това как се прилага в практиката наученото.
Трябва да знаем да проникваме в нашите чувства, да ги разбираме и назоваваме. Когато едно чувство бива отбягвано, често неговите последици се запазват дълго време.
Чувствата са начинът, по който възприемаме самите себе си. Те се явяват като реакция спрямо заобикалящия ни свят. Всеки е такъв,каквито са неговите чувства. Те обобщават това, което сме преживели в две категории - приятни и болезнени чувства.
Всеки е имал емоционални наранявания, тогава нашите сили се изчерпват и ние се чувстваме безпомощни за известно време. Това е естествена последица от нараняването. Ако се оставим на естествения ход на чувствата, предизвикани от емоционалното нараняване, без да правим опити за бягство от действителността, ние ще се освободим изцяло от болката. Жизнената ни енергия ще се възвърне по - бързо.
В стремежа си да не нараним другия не трябва да изопачаваме действителността и да сме настроени с оптимистична нагласа и да искаме да ни се случват само добри и хубави неща.
Понякога много силно реагираме на болезнените чувства и издигаме непревземаеми бариери пред тях т н защитни механизми.
По същество "стеничните" чувства подсилват усещането на човек за сила и благополучие, водят до удоволствие, повишават жизнената дейност на личността. Така си изпълнен с надежда и пълнота.Докато "астеничните" накърняват енергията и удоволствието и изчерпват те и водят до самота и празнота.
Нека разберем своите чувства, за да можем по-лесно да се освобождаваме от отрицателните емоции, които поразяват безвъзвратно и не носят обновление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар