ИЗПИТАНИЕ ЛИ Е ДА СИ РАЗЛИЧЕН?

Когато, човек види нещо различно, нещо ново, което се различава от черно - бялото му ежедневие, той първо изпитва безумен страх. За да му противодейства, за да се освободи от страха, човек използва какви ли не методи и начини - понякога се използват и клюките. Те винаги нараняват, дори могат и да убиват бавно, но сигурно разрушават човешкото достойнство, погазват личността и унищожават човека . А те не са нищо повече от акт на безсилие, злоба и завист - как може някой да бъде по - различен, по - хубав, по - умен, по... Не може трябва да бъде унищожен !
Интересна е човешката природа в това, че когато срещнат нещо ново по - различно, някак отчетливо отличаващо се от всичко друго първата реакция е не учудване, не възхищение, а просто злоба, по - черна от най - черната нощ.
Завистта, злобата и клюкарството са сред най-лошите, за съжаление най -разпространените човешки качества. Човек завижда дори и на най - близките си, когато е безсилен да направи нищо друго, когато злобата е сковала сърцето му, ръцет му сякаш са вързани и тогава се развързва езикът и думите плачевно - тъжни и груби се забиват в сърцето на другия.
Нима не може да се изкореният тези качества? Нима не е възможно човек да живее живота си какт о му харесва, да гледа своите постижения, да се радва на собствената си красота и да остави другите да живеят спокойно?
Всъщност може би не е възможно, може би тези първични реакции са заложени в човешката природа и единствения начин да се противодейства е борба срещу тях.
Това трябва да бъде борба на красотата на чистотата и на доброто сърце. Човешкият дух е толкова силен, той е готов да се изправи, да се изтупа и да продължи напред с високо вдигната глава. Хората винаги ще го виждат различен. Когато се сблъскват със силата на човешкия дух, когато видят непреклонния поглед, тогава хората подтискат злобата и пожелават "всичко добро" . Какво ли друго им остава...