02 септември 2008

ЗА ЖИВОТА И СЪБИТИЯТА В НЕГО

От много месеци не съм писала дума тук. Не съм изказвала никакво мнение по никакви въпроси. Получи се срив в професионален план /независещ от мен и нещо като природно явление, на което не можеш да попречиш/. Не го пожелавам на никой. Чувството е много драматично. Всъщност останахме без работа за една нощ. Това естествено оказва своето влияние в емоциите на човек, в неговите мисли и чувства. Аз всъщност бях останала една от единствените в администрацията и трябваше да довърша до край всичко, което оставаше от административна гледна точка. Имах две три седмици за осмисляне на нещата и събитията. Всички останали от фирмата работници са на трудовата борса. За мое щастие вече имам нова работа. Вярно имам много неизвестни в момента, но ще ги преодолея. Свикнала съм да се справям с трудности от всякакво естество.

4 коментара:

djena каза...

Изпитвала съм това чувство,тежко е и сякаш буца е заседнала в гърлото ти.Чувстваш се ненужен и още по тежко е когато ходиш по инстанции за приключването на договора и виждаш как те гледат бездушно,оправят ти документите и край,чудиш се накъде да поемеш.

Анонимен каза...

Успех на новата работа.

djena каза...

Това го казах аз

Marianna7 каза...

В моя случай не съм ходила никъде по инстанции сама трябваше да прекратя собствения си договор. Едновременно трябваше да приключа трудовите договори на около 45 човека и всички други документи свързани с тази процедура. От тях само двама са започнали вече работа, останалите са на борса. Откровено казано изготвяйки документите на работниците ми беше страшно тежко.Те може би по-рано осъзнаха, че са без работа. На мен ми трябваха още две седмици след това и стана цял месец. А в действителност има неуредени взаимоотношения от финансово естество с работодателя и може би така ще останат висящи за всички без изключение. Дори и сега ми стана едно болно.
За новата работа в понеделник вероятно ще зная повече, но си е искра в тъмния мрак образно казано.