07 февруари 2008

Не чети - досада

От известно време изпитвам едни такива чувства граничещи с досадата от всичко. Никога не съм била апатично настроена и това чувство е ново за мен. Но не съм открила нищо на практика. Може би и аз като Радой Ралин съм вече в подходяща възраст. С тази разлика, че съм жена и малко по по - различен начин мисля. А той е написал един разказ преди много години на тази тема. Разказът се нарича : “Досадливост”. Вярно времето е било друго. Героите са различни, но пак има допирни точки с настоящето. Той пише:
“ Бях в подходяща възраст, та се влюбих в една напреднала мома. Ние пиехме нескафе, тя ми разказваше с увлечение някогашни свои студентски епизоди – как веднъж нищо не знаела, а изкарала шестица и как други път всичко по вода научила, но я скъсали, и как трети път, без да надникне в учебника, получила шестица..... След всяко нейно слово аз повтарях предано и влюбено:” Да!”.... ” Да!”..... ” Да!”......
” Да!”...... ” Да!”........ ” Да!”..... ” Да!”...... ” Да!”... ” Да!”...... ” Да!”........ ” Да!”..... ” Да!”...... ” Да!”, докато тя не ме прекъсна троснато: Стига с твоето “Да!” Превръщаш се в секундарник на досадата!....”
Патицата на любовта /машинописна грешка, четете “птицата”/ се оказва препарирана! Преместих я в мазето, вече прозрял, че нито аз съм бил влюбен във въпросната мома, нито пък тя в мен, ерген под въпрос, а само сме си разменяли интелектуални обноски с цел закърпване на времето до нови срещи с по - сполучливи партньори.... Досадата отрезвява! Тя е началото на края! Но понякога трае с години, а в историята с векове!
Иначе всяка епоха си има своите епохалности. После те стават пародия, която, след като прекрати да буди смях, се превръща в баналност. През четвърти век преди Спасителя изящно респектиращите митологически изображения станали байгън на хората, затова в низините плъпвали битови, натуралистически картинки. Пирейк вместо старомодните богини и олтари изписвал бръснарници и обущарници – наричали го “рипарограф” – изобразител на простащината. Неприятно нещо! Ама като я има? А досадата, ако не е майка, поне ще е акушерка на сатирата!
Досадата започва като съчувствие: “Той беше толкова добър! Защо се самоуби? Нещо Вие ли го объркахте”... Или при погребение така да утешиш разстроения вдовец:” Не ридай! Не си струва. Тя ти слагаше рога с всекиго...”
А можеш да оправиш и живите: “ Ах, вие, такава примерна съпруга, а той как си е намерил тая любовница? Поне тя да беше чужденка, а тя българка, внучка на възрожденец, дъщеря на ятак! Пък да беше интелектуалка, а тя – хлебарка... Поне семейна, а тя сгодена.... Поне да е дискретно, а то – целият квартал Ви се смее....”
При запознаване досадникът винаги откровеничи: “Ах, да, Вие бяхте композиторът Келешев?”
“ Моля Ви, все още съм!”
“ Разбира се познавам Ви по име. Нали от Вас актрисата Аркова пометна!”
Възпоминателно чествуване на покоен академик. Докладчикът завършва словото и след аплодисментите запитва има ли въпроси. От галерията вдига уважително ръка възвъзрастен човечец и задава тържествено въпроса:
“Вярно ли е, че академикът е бил любовник на Вашата съпруга?”
(Струва Ви се невероятно? Моля, записът е документален!)
Друг документален, дори исторически случай: Паганини много често изпълнявал творбите си само на една струна. Файтонджията му казал: ”Маестро, с една струна Вие спечелихте толкова пари. Дайте повече и на мене!”
“ Досаднико – отвърнал му Паганини, - и ти ме повози на едно колело, ще ти ги дам всичките.”
.... Досадата ловко използва човешкото предразположение към любопитство и пуска предмостия. Старае се да те опознае с цел да те превърне в опитно животно. Затова ти си бъди непроницаем! Крий си душевните доходи! И разходи! Въобще баланса! Че постоянно дебнат интелектуални бирници и надзиратели. Не се издавай: ”Много ме одобряват напоследък!” Ако друг не одобрява одобрителя ти?.... "
Има още много от разказа, но и тази част илюстрира много от елементите на досадата.. А контрастът на досадата е опиянението. "Опиянявай се от вино, любов и добродетели!" е проповядвал Бодлер. Ние сме по - прагматични: "Опиянявай се от зависимост!" Зависимост от шефа, от касиера, от портиера, от бакалина, от съседа, от произхода си да не ти е досадно.

4 коментара:

k7 каза...

Досадата от какво е предизвикана? От много ангажименти? От вършене на работа и действия, които не са ти приятни? От зимата?
А Ралин доста саркастично е написал за досадата.

Анонимен каза...

Няма значение от какво е предизвикано някое чувство, особено неприятно. Важното е да бъде отминато и преодоляно според мен.

Анонимен каза...

Какви ли не случаи и примери има за досада. Би трябвало да гледаме с насмешка на всичко и да продължаваме напред.

MARIANNA7 каза...

@ Краси - има много фоктори, които влияят на настроението.
@Анонимен - благодаря за оптимизма.
@Боби - Станали досадни нещата придобиват противоположни свойства. Обичта си е обич, но станала обичайна, става обикновена. Инфлация на чувствата!