14 октомври 2007

Здравей

Здравей! Добро утро, добър ден….. Ти сега отваряш очи за красотата на живота? Искаш всичко и то сега. Градиш безброй планове и знаеш точно какво искаш и почти си убеден, че ще го постигнеш.
Мечтаеш за целия свят, мечтаеш да откриваш всеки ден по едно ново чудо. Мечтаеш да покориш всички най-високи върхове, мечтаеш да бъдеш първи във всичко и навсякъде. Мечтаеш непрекъснато, фантазиите ти рисуват всеки ден по един различен свят, нов свят, а ти копнееш да бъдеш първият му откривател. Вече не си малкото дете, на което мама и татко казват какво да прави и какво не. Опознал си света по онзи неповторим детски начин – бил си любопитен, искал си да пипнеш всичко,което видят очите ти, задал поне един милион пъти въпроси, като : Тате какво е това? И си получил толкова отговора, които да задоволят твоето детско любопитство. Но още много неща не си разкрил, за толкова много скрити тайни от живота не си се сещал. Май е време да преминеш в по-горен клас…. Всички твърдят, че по – хубави от ученическите и студентските години няма. Те ти носят най-много радост и щастливи спомени в бъдеще. Тук винаги е пролет да е в тон с пробуждащия се в теб порив да се гмурнеш в живота с главата напред. Тук ще изпиташ много неща за първи път. Ще се сблъскаш с много нови усещания, нови мисли ще нахлуват в главата ти, ще се превръщаш в нов човек. Може би да пръв път ще се любиш истински. Ще вярваш, че това е веднъж и завинаги. А дали е така?! За пръв път ще мечтаеш с отворени очи за най-невероятни неща, и с цялото си сърце ще вярваш, че колкото и да изглеждат невъзможни, ти ще успееш да ги осъществиш. С някои няма да стане така и тогава за първи път ще се почувстваш страшно безпомощен и ще ти се иска да се върне безгрижното детство.
Най-важното е, че ще се научиш да бъдеш свободен, да се наслаждаваш на всичко, което те заобикаля и до полуда да се влюбиш в самия живот …. А това е чувство, което никога няма да забравиш. Хубаво е да има ново, свежо и неувяхващо чувство.

6 коментара:

djena каза...

Уви,все някога свършват безгрижните години,но и аз да кажа тъй както е казал Вапцаров...с живота под вежди се гледаме строго
и боря се с него доколкото мога.С живота сме в разпра,
но ти не разбирай, че мразя живота.Напротив,напротив-дори да умирам
живота с грубите лапи челични
аз пак ще обичам,
аз пак ще обичам!

Marianna7 каза...

В отговор на твоите стихове написани от Вапцаров ... Той също е написал едно друго стихотворение "Кино". Ето го :
Кино

Отвънка беше шум

и светеха реклами.

В афиша

пишеше:

"Една човешка драма."

Отвънка беше шум

и конника на Крум

се потеше

от стискане

в дланта ми.



И стана тъмно.

В белия квадрат

лъва на "Метро"

сънно се прозина.

И изведнъж – шосе,

след туй гора

и в дъното небе –

просторно, синьо.



И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.



След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си чилични

като перце примрялото момиче.



Отваря си очите –

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат –

като жребица от разплодник!...



В дърветата –

разбира се, славей.

Ръми над тях спокойно синината.

Примамлива и мека зеленей

оттатък шанците

тревата.



Един размазан Джон

целува страстно Грета.

По устните му –

сладостна лига...

С т и г а !



Къде е тъка нашата съдба?

Къде е драмата?

Къде съм аз? Кажете!

В гърдите ни опрян е за стрелба

на времето барутно пистолета.



Та можем ли да любим

и скърбим

с наивната ви лековерност?

Гърдите ни са пълни с дим,

а дробовете ни – с каверни.



Така ли срещаме на път

любимите си

с лимузини? –

Изгрява любовта ни

в труд –

сред дим,

сред сажди

и машини.



И после... Сивия живот,

борба за хлеб,

мечти неясни;

и вечер – тесното легло,

в което неусетно гаснем...



Това е то.

Това е драмата.

Станалото –

е измама.
Намирам, че няма нужда да коментирам.

djena каза...

Доста мрачно стихотворение.

Marianna7 каза...

Показва истината за живота преживяна в една "човешка драма". Показва търсенето на поета за истината в живота изповядана в неговите стихове. Така е действието се развива от вън на вътре и е истинска драма. Дали и живота не е драма понякога?

боби каза...

Когато си млад и живота и пред теб, имаш много мечти и стремежи. Колкото повече постигаш, толкова по-добре се чувстваш. Младостта е добре сравнена с неувяхваща пролет. Добре написано.

Marianna7 каза...

Да уточня, че мечтите съпътстват човек през целия му живот.