Училището, учителите, учениците – размисли

Изписаха се много мисли за учителската стачка в последните седмици. Мислех да взема отношение в самото начало. И аз като Хамлет се питах :
- да пиша или да не пиша? Става дума за следното : Да си зададем въпрос дали е необходимо увеличение на заплатите на учителите? Има два възможни отговора, от които превес има увеличението на заплатите, но винаги има едно голямо “НО”.

Първо – всеки трябва да получава заплата адекватна с икономическите показатели в страната. На практика никой не получава достатъчно. Далеко съм от мисълта, че трябва да работим, колкото да преживяваме и да свързваме двата края. Да се чувстваме неудовлетворени и в невъзможност да си позволяваме редица удоволствия - нали един живот имаме и трябва да го изживеем максимално добре. Явно е , че трябва да почакаме дълго докато всичко стане сравнително нормално.

Второ – да помислим относно качеството на работата на учителите. Колко от тях работят добре и правят всичко възможно, дори и за тези ученици, които изостават във възприемането на материала преподаван в училище.

Мога да дам пример с един игрален филм за учителя – Кларк, който по сюжет на филма се зае да обучава клас от аутсайдери. Деца едва ли не заклеймени от малки, че са неспособни, неуспяващи, с лоша дисциплина, деца, които се смятат за проблемни.

Та мисълта ми е колко учители в България могат да се похвалят с такива успехи в работата си с учениците. Често се говори за насилието в училищата, за ниската дисциплина, за отсъствията, за ниската успеваемост на учениците , за учебниците, написани на висок стил, за занижените показатели на грамотност дори. Никой не се замисля над тези въпроси. Не е ли по-изгодно на учителите да имат възможността да прилагат своите знания и възможности в подготовка на учениците с частни уроци, когато за час вземат хонорари, които никъде не се декларират. Сега, в настоящето едва ли не всеки ученик е належащо да си има частен учител , по български, по математика, по западен език и редица други предмети, както и за подготовка за изпити след седми клас за влизане в престижна гимназия или профилирана елитна паралелка. Миналата година се говореше за изпити и след четвърти клас и т н. Същото ще стане и с подготовка за матури в бъдеще в самия край на средното образование. По тази логика по-добре всеки родител да наеме по един учител да подготвя частно детето му и да си учат частно учениците. Струва ми се, че нещата се израждат. Учениците с всяка изминала година намаляват в училищата и в желанието си да имат повече ученици в училището си, учителите правят всичко възможно да ги задържат в училище, нищо че правят отсъствия, нищо че не учат. Пращат ги на изпити, извиняват им отсъствията и нали няма дисциплинарни наказания освен в много тежки случаи тези ученици си остават като бройки в класовете. Докато преди години един клас нормално се състоеше от повече от 30 човека, сега обикновено са много по-малко учениците в клас. Приемат се нови форми за оценка на учениците. Все по-рядко се изпитват , както се казва пред черната дъска. Принципно се правят тестове, контролни, дават се писмени домашни, които се оценяват и така. Според мен трябва да има пълна реорганизация на образователната система, да се въведат на първо място униформи за средния курс на обучение. Да има дисциплина, като се започне с вечерния час и с наказанията за неизвинени отсъствия. Да се ограничат и отсъствията по болест т. е. извинените до горна граница. Да се следи и за микроклимата в класовете създаван от класните ръководители, за да може на учениците да им е интересно в училище, да се чувстват ангажирани. Друга страна са извънкласните форми на обучение, които напълно отпаднаха. По този начин учениците ще се върнат в училище, не да стоят по кафенетата и заведенията , на кафе, безалкохолно в най-добрия случай и на бира и алкохол в много други възможни случаи. Няма да споменавам за никакви други възможности за прекарване на времето извън училище. Навремето учителите поддържаха връзка с родителите и имаше обмен на информация по между им, особено в случаите, когато ученикът е проблемен. Всъщност кой каквото сам си направи , никой друг не може да му го направи. Човек сам гради собственото си бъдеще, но поне докато са в училище смятам , че на децата все още може да им се въздейства и да бъдат наистина прекрасното бъдеще за страната.

Не мога да отрека, че в училищата и гимназиите има много добри учители, които с желание и с цялото си сърце и душа преподават на своите ученици. Но всяко правило си има изключения. Има много учители, които отивайки в училище само отбиват номера , че са на работа и набързо преподават материала си без да се интересуват дали въобще някой ги слуша и дали нещо е възприел. По този начин качеството на обучение се снижава до минимум. Колко учители са оставали след часовете с ученици, за да им разяснят материал труден за възприемане или по-често можем да ги видим съвместно с учениците си в някое заведение, дискотека да се черпят и да си пушат на воля. Как учениците биха имали респект, какъвто търсят учителите от тях. Как си мислят, че ще бъдат уважавани и почитани? Няма как да стане. Защото всяко нещо си има граници. Все по-често се чувства деленето на учениците, според родителите. Да и преди години го имаше, но сега всичко се свежда до пари, подаръци и материалната част. На основното правило – “интереса – клати феса”. Същото явление се наблюдава и сред самите ученици те вече не са задружни, не са приятели и . Те се мразят, завиждат си и се борят за надмощие по между си на принципа на материални възможности. Очевидно е, че трябва да настъпят коренни промени в образованието.