19 октомври 2007

Училището, учителите, учениците – размисли

Изписаха се много мисли за учителската стачка в последните седмици. Мислех да взема отношение в самото начало. И аз като Хамлет се питах :
- да пиша или да не пиша? Става дума за следното : Да си зададем въпрос дали е необходимо увеличение на заплатите на учителите? Има два възможни отговора, от които превес има увеличението на заплатите, но винаги има едно голямо “НО”.

Първо – всеки трябва да получава заплата адекватна с икономическите показатели в страната. На практика никой не получава достатъчно. Далеко съм от мисълта, че трябва да работим, колкото да преживяваме и да свързваме двата края. Да се чувстваме неудовлетворени и в невъзможност да си позволяваме редица удоволствия - нали един живот имаме и трябва да го изживеем максимално добре. Явно е , че трябва да почакаме дълго докато всичко стане сравнително нормално.

Второ – да помислим относно качеството на работата на учителите. Колко от тях работят добре и правят всичко възможно, дори и за тези ученици, които изостават във възприемането на материала преподаван в училище.

Мога да дам пример с един игрален филм за учителя – Кларк, който по сюжет на филма се зае да обучава клас от аутсайдери. Деца едва ли не заклеймени от малки, че са неспособни, неуспяващи, с лоша дисциплина, деца, които се смятат за проблемни.

Та мисълта ми е колко учители в България могат да се похвалят с такива успехи в работата си с учениците. Често се говори за насилието в училищата, за ниската дисциплина, за отсъствията, за ниската успеваемост на учениците , за учебниците, написани на висок стил, за занижените показатели на грамотност дори. Никой не се замисля над тези въпроси. Не е ли по-изгодно на учителите да имат възможността да прилагат своите знания и възможности в подготовка на учениците с частни уроци, когато за час вземат хонорари, които никъде не се декларират. Сега, в настоящето едва ли не всеки ученик е належащо да си има частен учител , по български, по математика, по западен език и редица други предмети, както и за подготовка за изпити след седми клас за влизане в престижна гимназия или профилирана елитна паралелка. Миналата година се говореше за изпити и след четвърти клас и т н. Същото ще стане и с подготовка за матури в бъдеще в самия край на средното образование. По тази логика по-добре всеки родител да наеме по един учител да подготвя частно детето му и да си учат частно учениците. Струва ми се, че нещата се израждат. Учениците с всяка изминала година намаляват в училищата и в желанието си да имат повече ученици в училището си, учителите правят всичко възможно да ги задържат в училище, нищо че правят отсъствия, нищо че не учат. Пращат ги на изпити, извиняват им отсъствията и нали няма дисциплинарни наказания освен в много тежки случаи тези ученици си остават като бройки в класовете. Докато преди години един клас нормално се състоеше от повече от 30 човека, сега обикновено са много по-малко учениците в клас. Приемат се нови форми за оценка на учениците. Все по-рядко се изпитват , както се казва пред черната дъска. Принципно се правят тестове, контролни, дават се писмени домашни, които се оценяват и така. Според мен трябва да има пълна реорганизация на образователната система, да се въведат на първо място униформи за средния курс на обучение. Да има дисциплина, като се започне с вечерния час и с наказанията за неизвинени отсъствия. Да се ограничат и отсъствията по болест т. е. извинените до горна граница. Да се следи и за микроклимата в класовете създаван от класните ръководители, за да може на учениците да им е интересно в училище, да се чувстват ангажирани. Друга страна са извънкласните форми на обучение, които напълно отпаднаха. По този начин учениците ще се върнат в училище, не да стоят по кафенетата и заведенията , на кафе, безалкохолно в най-добрия случай и на бира и алкохол в много други възможни случаи. Няма да споменавам за никакви други възможности за прекарване на времето извън училище. Навремето учителите поддържаха връзка с родителите и имаше обмен на информация по между им, особено в случаите, когато ученикът е проблемен. Всъщност кой каквото сам си направи , никой друг не може да му го направи. Човек сам гради собственото си бъдеще, но поне докато са в училище смятам , че на децата все още може да им се въздейства и да бъдат наистина прекрасното бъдеще за страната.

Не мога да отрека, че в училищата и гимназиите има много добри учители, които с желание и с цялото си сърце и душа преподават на своите ученици. Но всяко правило си има изключения. Има много учители, които отивайки в училище само отбиват номера , че са на работа и набързо преподават материала си без да се интересуват дали въобще някой ги слуша и дали нещо е възприел. По този начин качеството на обучение се снижава до минимум. Колко учители са оставали след часовете с ученици, за да им разяснят материал труден за възприемане или по-често можем да ги видим съвместно с учениците си в някое заведение, дискотека да се черпят и да си пушат на воля. Как учениците биха имали респект, какъвто търсят учителите от тях. Как си мислят, че ще бъдат уважавани и почитани? Няма как да стане. Защото всяко нещо си има граници. Все по-често се чувства деленето на учениците, според родителите. Да и преди години го имаше, но сега всичко се свежда до пари, подаръци и материалната част. На основното правило – “интереса – клати феса”. Същото явление се наблюдава и сред самите ученици те вече не са задружни, не са приятели и . Те се мразят, завиждат си и се борят за надмощие по между си на принципа на материални възможности. Очевидно е, че трябва да настъпят коренни промени в образованието.

2 коментара:

djena каза...

Бясна съм,направо не ми се коментираше,но не се сдържах.Синът ми е 9-класник в техникум и е учил само една седмица.Учителите стачкуват безсрочно.Имам приятелка учителка в това училище и когато сина ми я попита кога ще учат,че вече е минал половината срок,тя отвърна-"ще наваксате,ще се понапънете малко".Май излезе истината,че децата са изкупителната жертва.

Marianna7 каза...

Те учениците може и да се напънат, но защо и учителите не се понапънат малко? Не се борели за заплати, а за права. Според мен правата и уважението към тях самите трябва да си го извоюват от учениците със собствените си действия... Няма нищо лошо, да се увеличат заплатите, но за сметка на децата, които трябвало да се напънат. Както е извество те са все по-натоварени в училище. Имат такива учебници, че ако прочетеш един урок по история трябва да си превеждаш направо думите използвани в текста. Вярно, че за учебниците учителите нямат никаква вина.
Друг си остава въпроса за държанието на учениците в училище и отношенито на учителите към тях. Това си е направо уравнение не с две неизвестни, а с много повече.