03 октомври 2007

Мария Антоанета


Книгата “A Scendet Palace” разказва историята на Жан – Луи Фержео, който се ражда пред 1748 година в Монпелие, парфюмерийната столица на Франция През 1773 година Фержео пристига в Париж с мечтата да служи на жената, която владее ума на всички в Европа. Три години по-късно попада в обкръжението на
Мария Антоанета. Независимо, че Жан–Луи е заклет републиканец и отхвърля яростно монархията, той боготворял кралицата и я снабдявал с ружове, помади, сапуни, пудри, четки. Точно майсторството му в парфюмерията го прави незаменим за младата кралица. Новите стандарти на хигиена, които Мария Антоанета носи от Австрия предизвикват неразбиране по онова време. Мария Антоанета се счита като
законодателка на модата. Тя почитала изящния живот и е използвала за своето време революционен парфюм с аромат на цветя.
Всеки ден кралицата взимала вана, във водата била слагана смес от шишарки от бор и очистен сладък бадем, корени от алтея и луковици от водна лилия. Кралицата много обичала цветята. До края на живота й са нейната голяма страст. Тя имала малка градина ( petit trianon), където собственоръчно отглеждала най-различни цветя. Тя помолила своя парфюмер да създаде аромат, който да събере цялата атмосфера на обожаемия от нея Малък трианон. По ирония на съдбата точно тази миризма е една от причините за гибелта на кралското семейство. През 1971 година, когато то бяга от Париж от разярените тълпи, по тази миризма Мария Антоанета е била разпозната и цялото й семейство арестувано.
Френската преса и до днес обсъжда жива ли е още националната неприязън на французите към знаменитата “австрийка”, която пропилява половината от хазната за развлечения, докато в същото време народът гладува в пълна нищета.
Това е перлено колие на Мария Антоанета.
Marie Antoinette trailer

Няма сол, няма пипер, няма интриги, няма прелъстяване, няма удари с шпага. Но пък има пасти. Какво се опитва да каже режисьорката Копола, че когато нещата се объркат, някой трябва да плаща. Защото всеки може да харчи пари, натрупани от другия. Мария Антоанета поема върху себе си всичките злословия, памфлети, остроумия и омраза на народа към властта. Най-естествена омраза - толкова по-силна, колкото е по-голямо разстоянието помежду им. В момента, в който е нямало кой да поеме в очите на хората всички негативи на управлението върху себе си, се е наложило да ги поеме самата власт - кралят и кралицата и най-вече кралицата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Да и крилатата мисъл : Като няма хляб, яжте пасти.

Marianna7 каза...

Твърди се, че изпуснала чистосърдечно репликата по време на женския протест в Париж срещу мизерията и глада. По онова време гневните майки от долните съсловия грабват сопите и тръгват към Версай да търсят къшей хляб за децата си от "хлебаря" и "хлебарката", както наричат краля и кралицата.