02 октомври 2007

НАВЕЧЕРИЕ

РАДОЙ РАЛИН

Светът не вярва в стари богове,
светът не чака нова Богородица.
Светът си знае като две и две
какво е безизходица.

Върти се нощем в своето легло
в безсъние хроническо
и нявгашното пещерно тегло
днес му изглежда весело, епическо.

И стогодишните войни
с бутафорните нашествия,
и тези реформаторски войни
без никакви последствия.

И онзи доктринерски патос,
залял трибуните и пресата.
Светът загуби всичко свято
и всичко сведе в интересите.

Светът не иска и да знае
какво ще му се случи скоро.
Начало ли е или край?
Светът е схванат от умора.

А ти на себе си се помоли
и вярата ти нека е всесилна.
Моли се, докато те заболи.
Защото всяка болка е родилна.


1982 г.

2 коментара:

k7 каза...

Стихотворението е актуално и сега.

Marianna7 каза...

Да разбира се, че е вярно твоето твърдение.