30 август 2007

МОРАЛЪТ – НОРМА НА ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ НАСИЛИЕ НАД ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА ?

Всяко общество се нуждае от правила и норми на поведение, за да функционира успешно, които определяме като морал. Той има много различни лица. Понякога моралът ограничава пределите на човешките възможности и способности, като поставя една граница, зад която цари хаос и безразборност. Неизбежно тогава си задаваме въпроса дали всяко ограничение, правило и подтискане може да доведе до проблеми, дори и те да бъдат осъзнати от индивида.
Моралът формира представите за доброто и злото, защото злото, само по себе си, представлява бунт към общото, нарушаване на порядъка и йерархията в дадено общество. Може да се определи индивида като неморален. Ако доброто се свързва винаги с някаква идея за общото, а едно общество е изградено на основата на морални норми и закони. Следователно стигаме до противопоставяне на позитивно и негативно: добър – зъл, морален-неморален, от което произтича сравнението: зъл, неморален и добър, морален. Ако приемем, че ние хората сме неморални по природа, то трябва да признаем , че сме зли. А какво разбираме под думата “зъл”? Не означава ли това човек, който е отхвърлил забраните на разума и съвестта, който отчаяно се опитва да открие същността на абсолютното щастие? Но неморалният човек не би трябвало да бъде щастлив, защото е отхвърлен от това подредено “добро” общество, чувства се неразбран от себеподобните си. В нашата природа е заложено да отхвърляме, дори да мразим различния, защото еднаквостта е предимно ред и подреденост, а различността и уникалността, поради своята странност ни плашат. Страхът поражда омраза и някакъв начин за самозащита. Следователно, щом не можем да разкрием собственото си разбиране за щастие, неограничавано от обществени норми, едва ли можем да бъдем щастливи. Всъщност душата ни е като птица в клетка, която вижда над себе си красотата на небето, а не може да отлети и да я достигне. И при този случай моралът не само подтиска и угнетява човека, но и поражда проблеми, причинени от невъзможността за лично, пълно и “различно” щастие.. Всеки човек е щастлив по различен начин. Върховен съдник за моралното и неморалното, правилното и грешното, доброто и злото е единствено и само разумът. Разумът е основоположник на морала, той ограничава човешката природа. Разумно не означава желано, редно - не означава търсено. Там където човешките желания и природа достигнат предел, разумът, чиито продукт е моралът, поставя определени граници. Моралът, сам по себе си, не може да се наложи като строги и безвъзвратно изпълними заповеди. Затова той използва похвалата и наказанието за свои съюзници. Още от малки ние сме учени кое е морално и кое не, кое е прилично и кое не. От деца нашата природа е подтискана чрез моралните норми и ние сме подготвяни да влезем в едно строго регламентирано общество. Ако ли не, детето е считано за аутсайдер, за странно.
Моралът на църквата използва като средство за подчинение Рая и Ада. Ако си водил праведен и морален живот, ще отидеш в Рая, където те чака вечен живот и блаженство. Ако на Земята си бил грешник, ще гориш в Ада навеки за греховете си. Църковният морал има за цел да всели страх от Бога чрез Ада и по този начин да контролира съзнанието и живота ни. В основата на този морал стои подтискането на страстите, желанията и мечтите на човек.
Разумът създава морала, а той върви ръка за ръка със съвестта.Тя също е плод на насилието върху човешката природа. Представлява съмнение в праведността на нашите действия. Когато извършим някаква постъпка, ние преценяваме дали тя е правилна от морална гледна точка на обществото, дали то ще я одобри или осъди. По този начин то упражнява върху нас насилие, което може да доведе до личностни проблеми. Ако ние смятаме нещо за правилно, а обществото го отхвърля, ще трябва да приемем неговата гледна точка. В противен случай следва наказание. Тогава започваме да се чудим коя преценка е истинната – личната или обществената. Нашият светоглед е пречупен през правилата на моралните норми, налагани ежедневно. Ние постепенно се променяме, изпитваме срам, чувство на вина, породени от насилието на обществото върху индивида. Личностните проблеми произтичат от ограниченията, налагани от морала, от чувството за непълна свобода, за фалшиво щастие. Обществото винаги е морално и справедливо. Човекът може да е неморален и грешен, а общността - не.
Моралът има различни лица – обществен, църковен, господарски, робски и т.н. Общото между тях е подтискането на човешката природа и вродените инстинкти. Човешката природа и душа не познават предели и граници, а това би могло да доведе и до хаос. Порядък винаги е имало и ще има не само в обществото на хората, но и в дивата природа, в кръговрата на живота. Нашият свят, нашето общество, ние самите сме изградени под влиянието и “подтисничеството” на морала – плод на разума, най-скъпоценното нещо, което притежаваме на този свят.

5 коментара:

Анонимен каза...

„Има два вида морал: единият — пасивен, който ни забранява да вършим зло, другият — активен, който ни повелява да вършим добро.“ — П. Буаст

боби каза...

При моралните норми заповедта е вътрешна, пряко изявление на отделното съзнание, което е напълно свободно да й се подчини или не. Моралните норми остават неразривно свързани с индивидуалните съзнания, върху които действат. Затова и се казва, че те имат субективен характер. Моралните норми могат да обхванат най-различни отношения, те целят да установят в отделния индивид пълна хармония между постъпката и намерението.

Marianna7 каза...

Отговор на анонимен: Мисълта е добра.
@Боби. Рядко има пълна хармония между постъпката и намерението, защото може да си останеш неразбран.

djena каза...

Какво ли не ни налага обществото!Норми на поведение,права и закони,морал,но дали самото общество е морално,за да бъде и отделния индивид морален.Вечно ли трябва да живеем с маски,както беше писала.Да вземем за пример бившите агенти на дс.Чувствали ли са се доволни и щастливи,нали и те са от обществото,което налага норми на поведение.Оскар Уайлд е казал,че човек единствено в гората е морален,защото там е предпазен от съблазни.:)))

Marianna7 каза...

Но ако се замислиш цял живот не спазваме ли норми на поведение, даже и с маски, но ги спазваме малко или много. Бях се затъжила за теб.