Приготви се за път, мое старо момиче. Ако ти си готова, и аз съм готов. Все по-зло и убийствено ти ме обичаш и все по-смъртоносна става мойта любов.
Ето, крачим надолу и ще стигнем реката. Зад баира залязва мудно слънцето там. Има време да хванем този кратък остатък - къс от нашия ден, който беше голям.
Има още надежда всичко да се повтори. Към началната точка кръгът се върти. Черен щъркел излита тържествуващ нагоре и във клюна му жабче ужасено пищи.
Боже, колко жестокост. А може би мъдрост! Преминава реката, цяла в златна боя. И по нейната гладка, измамна повърхност към отсрещния бряг лъкатуши змия.
Блясва сребърна риба на моята кука и в параболен гърч свършва нейния път. Ние с тебе сме живи, ние още сме тука и сме гладни! Животът се храни от смърт.
Ах, реката тече и все тъй не изтича! Да приготвим тигана след успешния лов. Все по-зло и убийствено ти ме обичаш и все по-смъртоносна става мойта любов.
Чувай, звяр и природа - всичко днес ни говори. Този свят придобива свойте точни черти. Значи има надежда всичко да се повтори. Към началната точка кръгът се върти.
2 коментара:
Господи, не знаем да живеем!
Господи, не знаем да живеем!
Все не знаем що и откъде,
Както казва някой, ни се ще:
Къщи, вили, постове... Къде е
Нашата предишна доброта?
Де е нашата предишна благост?
Ситостта, с която гладен ляга,
Но сънува слънчеви неща?
Де са дните, във които бедни,
Гладни бяхме, ала щем – не щем,
Можехме да чукнем и нощес
За коматче на врати съседни?
Де са? Де е обичта, оная?
Ситост. Отчужденост. Суета.
Искам ключ за другата врата!
Боже, дай ми го, ако го знаеш.
... Бог мълчи. Не чува, явно. Де е?
та затуй аз питам своя дух.
Но и той май прави се на глух!
Хей, Животе, как да те живея?
Д.Дамянов
РЕКАТА
Приготви се за път, мое старо момиче.
Ако ти си готова, и аз съм готов.
Все по-зло и убийствено ти ме обичаш
и все по-смъртоносна става мойта любов.
Ето, крачим надолу и ще стигнем реката.
Зад баира залязва мудно слънцето там.
Има време да хванем този кратък остатък -
къс от нашия ден, който беше голям.
Има още надежда всичко да се повтори.
Към началната точка кръгът се върти.
Черен щъркел излита тържествуващ нагоре
и във клюна му жабче ужасено пищи.
Боже, колко жестокост. А може би мъдрост!
Преминава реката, цяла в златна боя.
И по нейната гладка, измамна повърхност
към отсрещния бряг лъкатуши змия.
Блясва сребърна риба на моята кука
и в параболен гърч свършва нейния път.
Ние с тебе сме живи, ние още сме тука
и сме гладни! Животът се храни от смърт.
Ах, реката тече и все тъй не изтича!
Да приготвим тигана след успешния лов.
Все по-зло и убийствено ти ме обичаш
и все по-смъртоносна става мойта любов.
Чувай, звяр и природа - всичко днес ни говори.
Този свят придобива свойте точни черти.
Значи има надежда всичко да се повтори.
Към началната точка кръгът се върти.
1995 г.
Публикуване на коментар