Решението

При дългогодишни връзки някои жени поддържат само приятелски, но не и интимни отношения с партньора си. Въпреки, че не го обичат, не правят нищо, за да променят положението. Развитото им майчинско чувство ги кара да изпитват отговорност към него и от съжаление не го напускат. Други измислят куп причини, за да не се срещат с проблеми в семейството, в работата и т. н.
Ние намираме безброй причини, за да не проведем важния разговор .
Мисълта, че ще останем сами ни ужасява и ни кара да се чувстваме виновни, че точно ние слагаме край на дългогодишна връзка или брак. Друга причина е страха, че никога няма да намерим друг подходящ мъж за нас. Опасенията, че може да се разкайваме от постъпката си… От друга страна приятели – доброжелатели ни убеждават, че на тези години не е лесно да се започне нова връзка и ред други такива.
Според психолозите вземането на удобно решение е трудно и болезнено. Ако вътрешно сме убедени, че постъпваме правилно – няма причина да не го направим. Напълно сме наясно, че това не е човекът, с когото искаме да прекараме остатъка от живота си и не бива де се губи повече време. Добре е да успеем да си представим нещата в перспектива. Да си представим например как се събуждаме след две или три години до партньора си и как прекарваме вечерите заедно. Когато не ни харесва това, което виждаме е по - добре да се сложи край на цялата агония.
Няма и смисъл да се правят опити от подновяване на връзката – това е крачка назад. По - добре да се отсече с брадва, отколкото да се реже с нож.
Когато вземеш решение по - добре да не се отстъпва от позициите .