Може би е късно да уча, но реших най-после да обърна внимание на английския език. Няколко пъти съм започвала безуспешно, но тази година твърдо реших, че трябва. Крайно време беше.
Началото беше лесно, елементарно, безпроблемно, не затормозяващо, изключвайки факта, че казвайки една дума на български аз веднага се сещам за френската такава. Ужас ! Мислех си, че всичко съм забравила от френския . Не е лъжа, че имам невъзможна граматика и писане изобщо в момента, защото не съм го поддържала през годините. Лошото е, че установих точно обратното, че наистина съм знаела много навремето. Изобщо не говоря за настояще. Наистина и като анализирах ситуацията, спомняйки си по колко думи на ден учех, по какъв начин и как, напълно нормално е да ги помня и до сега. Естествено има много безвъзвратно забравени, но лесно се възстановяват.
Като се замисля в някои случаи ми помага, но повече ми вреди. Все гледам да напиша някоя буква в повече. Някак ми е тромав словореда при образуване на изречения или пък такива въпросителни. Интересното е, че си има правила за всичко Кое след кое следва . Времената и глаголите не ме мъчат. Просто трябва да уча думи….
Прибирайки се след урок, всичко съм разбрала и като започна да уча се оплитам в една плътна мрежа, че няма излизане от нея, също като шаран. Вторият момент. Като правило го знам, а се затруднявам да го прилагам. Дали съм в някакъв стрес не знам, но явно бързо ще трябва да го преодолея. Няма да казвам, че ми е трудно, то е ясно.
Бих казала няколко думи по следния начин: Вярно, че човек се учи докато е жив, но колкото по-рано, по – добре. Шегата настрана, но…уча се.
Предпочитам да ми дадат да направя най-трудния и заплетен вариант за изготвяне да речем на документи за пенсиониране за N броя години назад с всички допълнителни забележки към формуляра, рекапитулации по елементи и т н. Да направя анализ на финансовото състояние на фирмата. И ред други дейности свързани с икономиката, които биха били много трудни за други, но тук на тези уроци не съм в собствени води както се казва. Щом съм се хванала на хорото, няма-мога, не мога, ще го тропам все ще се справя и в един момент да кажа, да понаучих го. Поне да разбирам и да си помагам сама в преводите, които са ми необходими. Някои може би ще кажат, че дълго съм чакала, че е трябвало по - рано, че човек трябва да мисли винаги трезво и може би рационално, но ....
4 коментара:
Преди години учих и аз английски език,просто беше един любителски курс към у-ща Европа.По-късно когато се сблъсках с англичани разбирах горе-долу,но не можех да говоря.Наистина на този пуст ,словоред трябва да се набляга много,а и тези техни гласни,съгласни така ми бяха трудни за произношение.Съгласна съм че колко по-рано толкова по-добре
Сега виждам коментара. Отделям много време, за да запомня новите уроци. Като чета - разбирам. Като правя упражненията - всичко е ясно, но въпреки всичко ми е трудно. Като зададе въпрос преподавателката и аз веднага си го мисля на френски. Произношението не е толкова трудно, макар че го чета понякога с прословутия френски акцeнт. Толкова съм смешна сигурно отстрани. Явно трябва да преодолея страховете си от незнанието и да се отпусна и всичко ще тръгне... Е на тестовете се справям успешно. Тази седмица ще ми дадат и дисковете за слушане, може пък да потръгне по вода. Няма отказване.
В курса имахме и ние една жена която знаеше френски.Допускаше грешки и накрая се отказа,но ти продължавай напред.
Минаваха ми такива мисли в главата, но определено няма да се откажа.
Публикуване на коментар