КРЕПОСТ НА ДУХА

Щом пристига във Велико Търново, Иван Вазов възкликва: “Като гледам този невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мен стои видение, сън измама на очите .”
Ето и думите на Константи Паустовски : “Ако градовете имат сърца, струва ми се, че Търново
щеше да е градът с най-голямото си сърце…”
Не е задължително всеки, който е живял или посетил Велико Търново да съчини словесен бисер за него. Но подир съприкосновението с историческите му паметници, след старинните предания и омаята, идваща от невероятната хармония между човешко присъствие и богати природни забележителности, всеки се чувства пречистен. И огънчето на родолюбието пламва с нова сила в душата му. Сега Велико търново 821 години след обявяването му за столица на България. Историята отрежда на братята боляри Асен и Петър да оглавят въстаналите българи през 1185 година.
Никое робство не е вечно. Доказали са го и българите през бунтовната 1185 година. Дори византийският хронист Хониат е принуден да каже истината, па макар и през зъби: ”Те, надявайки се твърде много на своите планински теснини и облягайки се на многобройните си укрепления, които се намирали високо в недостъпните скали, били и по-рано надменни спрямо
ромеите, а тогава намерили повод, така да се каже, свой Патрокъл – отвличането на стадата им и насилственото вземане на пари, и дигнали открито въстнаие. Виновници за това зло и бунтовници на целия народ били двамата родни братя Петър и Асен…” ала не бива да се мисли, че летописът на Велико Търново започва с възцаряването на Асен и Петър. Археолозите за категорични – началото е поставено преди около пет хиляди години. В околностите на Търново е живяло тракийското племе уздицензи. Създаденото тракийско селище не било изолирано от света. То поддържало интензивни търговски връзки с много народи.
В средата на седми век започват масовите нахлувания на новите народи, късноантичният град /съществувал върху местността Царевец/ е разрушен, но нишката на живота не прекъсва. Върху развалините пак започва градеж.
Оскъдни са историческите данни за селището по време на Първата българска държава. Затова пък след 1985 година името му все по-често се споменава в наши и чужди извори. Дават се интересни сведения, че “двамата братя не се задоволили само със собственото си въстание и освобождение, но се разпръснали по намиращите се далеч от Стара планина паланки и селища.Единият от братята, Петър, поставил на главата си златна корона и обул на краката си червени сандали. Нападнали и Преслав. Когато видели, че обсадата му не е безопасна, те го отминали и се отправили към Стара планина и неочаквано се явили в други ромейски паланки,
Пленили свободни ромеи, много волове, впрегатен добитък и немалко други домашни животни…”
Колкото и многобройна да била императорската войска, тя трябвало да отстъпи пред напористите въстаници. Вярно била пленена жената на Асен, а брат му Калоян е отведен като заложник. Но това е твърде малко в сравнение със загубата на плодородните земи, които византийците никога вече не
могли да си върнат.
До нас е достигнал интересен щрих от българската народопсихология, в момент, когато извоюваната свобода, трябва да се брани.
/Следва…./