Да отбележа - неусетно за мен, съм стигнала до пост номер 100. Не съм и мислила, че ще е толкова увлекателно да се пише в блог.Тук съм писала какво ли не.Може би е разхвърляно, неподредено, недомислено, но както се казва всяко начало е трудно. В много от постовете съм изразявала своите мисли и чувства през периода от време. В други съм посочвала какво всъщност правя в момента. Имах един доста труден период, изпълнен с повратни моменти за мен в личен план. Затова бях отдадена на гледане на филми. Всички филмографии отразени в блога са към филми, които съм гледала. Има още много, които изобщо не съм споменала. Писала съм стихове, които харесвам на различни автори.Не знам ще продължавам ли и колко, това и аз не мога да кажа, но каквото стане...
"Значимите и важните неща в живота - особено мъдростта и щастието - просто не са от тези неща, които човек може да преследва и сграбчва. Напротив, те са от тези неща, които сами идват при нас, където и да сме, ако им позволим - ако спрем да се стараем прекалено много и просто оставим нещата да се случват, както самите те имат нужда. "
Бенджамин Хоф
Дали не може да имам и трето състояние? Обикновено са две. Или всичко
ми върви перфектно, или всичко се е съюзило срещу мен.
Чудя се дали не е, за да мога след всичко това да оценя по достойнство
щастието, което идва.Явно трябва да се редуват , добро-лошо, добро-лошо и така.... Наскоро имах неприятни моменти .
Обявиха ме за човек, който не навреме и неправилно и не на място казва нещо
/пък било и истината, дори и доброжелателна/. Тълкуването на думите понякога е доста
неправилно и за хора, които наистина могат да ги тълкуват и са умни, начетени и т н .
Да, може и да съм такава, но не обичам съзнателно да причинявам
болка. Независимо кой е човекът, а ако ми е близък - съвсем. Да, има неща, които не
трябва да се пресичат и да се правят. но има ли неща, които не бива да се казват? Искам
да кажа, в една връзка задължително присъстват думи, които не е нужно да се казват,
защото няма да последва нищо конструктивно, да причинят мъка. Кои от тях
действително са такива и кои са просто лично внушение? Не е ли по-лесно да
охарактеризираме удобното еднообразие и капана на вечният омагьосан кръг с тези
слова?
Не е ли по-добре понякога да прекрачим границата, да преминем един болезнен
момент, който ще ни спести много други занапред? И къде да теглим чертата? Къде е
границата между истината и лъжата?
Не знам, оглеждам очите си в огледалото. Уж са мои, а гледат странно и някак мъдро и
тъжно. Оплела съм се в доза самосъжаление и в търсене на правилното.
След като се развали нещо, не винаги може отново да се съгради. Ала понякога… само
понякога то става по-истинско, по-реално, по–добро, по–силно. Трябва да се ценят
чувствата и емоциите на хората около теб. Да трябва да се съобразяваш в живота си с
куп норми на поведение. Когато границата между хората е като невидима паяжина ми
се струва, че можеш всичко да кажеш на отсрещния дори и лоши думи, той ще те
разбере и ще ти каже какво мисли /ако е искрен с теб/. Когато държиш на един човек ти, го приемаш такъв
какъвто е. Няма идеални и безгрешни хора. Идеалното не съществува. А дали
причината на раздора е в мен? Или е в този, заради когото пиша тези редове…? По-
скоро, според мен като минават дни, седмици, години всичко ти става като навик и
понякога решаваш да промениш навици и привички, станали ти досадни и неприятни .
Когато се случи такова събитие не е ли по-добре да се каже истината в очите, а не да се
търси някаква - каквато и да е причина, за да “отстраниш” човека срещу теб.
Идеалът на всеки човек по различни въпроси е различен. Кое е идеалното ? Едва ли с
няколко думи може да се каже що е идеализъм - вярата в нещо, което ти харесва, което
ти допада. Друг е въпросът, че повечето хора не харесват съвършеното.
8 коментара:
Няма граница, според мен. Всичко, което може да се раздели (условно или не) е това, което ти самата решиш, че искаш да разделиш. Когато нещо стигне естествения си край - той просто настъпва. Мислите ти са объркани, несигурни и затова - много емоционални! Не бързай да изясняваш неща, които те подтискат и причиняват мъка - те сами ще го направят! Ти трябва само да следваш естествения ход. Не искам да ти звучи като нравоучение, или поука, така го чувствам, така ми се е случвало, а и е просто съвет. Има такива моменти, но те преминават бързо, ако не им се поддадеш. И най-важното, пак според мен е да се чувстваш добре и да не мислиш за другия, дали те заслужава и т.н., просто се отпусни.:)
И да не забравя - честит юбилей! само да беше по-весел някак си:))))
Благодаря за съвета. Да наистина доста емоции са вложени в този пост, но пък откровено казано съм твърдо стъпила на земята, няма поне от високо да падна. Това е едната страна. А дали ме заслужава или не, просто това не е толкова важно. Важното за мен е, че съм се лъгала за кой ли път. Да, ще следвам естествения ход на нещата. Все пак съм здрава и се чувствам добре понататък всичко друго се оправя от само себе си.
С усмивка лъчезарна приемам поздравленията за юбилея и поставям ново начало на усмивките, може в тези усмивки да ми е чара.... :))
Точно така! Точно така! Усмихвай се, когато се събудиш, усмихвай се, когато срещнеш човек, усмихвай се винаги, когато имаш възможност и го желаеш, а и трябва!!Там е чара на всеки, в това просто няма съмнение! Охх а за това, че си се лъгала, ми всички се лъжат и то непрекъснато, в което няма нищо лошо. Нормалното е точно това състояние и не те успокоявам, но ще продължаваш да се лъжеш.:))
Защото просто така сме устроени и защото светът е такъв! Ето и аз се успокоявам с това! :))
Ще отговоря, като един идеалист и малко шеговито. Не искам да е лъжовен света, не искам лъжливи и неверни и докачливи хора около себе си. Къде отиде истината и истинското въобще? Защо като вярваш не може да е самоотвержено и да си сигурен във всяко нещо? Иска ми се света и взаимоотношенията да са чисти и красиви, да няма мъка и сълзи, да няма трудности и неволи, но ..... това е положениeто друго няма, като сме се хванали на хорото ще го тропаме. Като ни засвирят "ръченица" ще играем ръченица, ако е "дайчово хоро", ще тропаме него и така...
Толкова е трудно да овладяваш всички ситуации в живота си. Колкото и да мислиш, че можеш всичко, справяш се с какво ли не, но има едни такива моменти, когато си оплетен като че ли и няма разплитане .Имам една приятелка, която казва .... " и това ще мине"....надявам се всичко да се нареди.:))
Даааа! "И това ще мине", но какво ще правим, когато дойде хубавото?? Нали и то ще мине!!:)))
И така,нали ... всичко ще идва и ще си отива, важното за мен е какво "ще остане"! Винаги остава по нещо, еее малко философски се получи, може би.
В един момент остават само спомените може би. Ако човек помни само хубавите неща, значи ще има хубави спомени, а и кой ли би си спомнял лошото? Макар че то "лошото" се прокрадва и се чувства като едно неудовлетворение.Някои си вадят поука, някои не.Но така е има цикличност в живота и събитията. Как ли да се примиря с такива изводи. Хич не ми иска.
Днес ми попадна един болг пред погледа и там пишеше,
че алкохола убива най-слабите и лабилни клетки в мозъка. Мисля беше "Теорията на бизоните" ето и линка:
http://nolimit.cult.bg/presscenter/?p=126
Та усмихнах се и си викам дали няма да се почувствам и по-добре ако пробвам да изпия не две водки или три, а например едно малко уиски. мислих, мислих и реших, че само ще ми се доспи...,а в петък вечер не е желателно... толкова хубава пролетна вечер...
Знаеш ли, не помагат питиетата и даже е по-кофти после. :) Започваш да задълбаваш в проблема, правиш го от черен, та по-черен, живота става направо невъзможен за живеене, а то не е така!!:))
И никакви теории не могат да обяснят какво ти се случва и защо все на теб?? Ама, че работа - истинската помощ идва само отвътре, от теб самата, защото си силна и усмихната! :))
Може да съм силна и усмихната, може да съм духовно извисена, може да изглеждам в очите на другите като ледената царица, може да съм дори умна, всичко може да е истината, ноооо...
и аз понякога се самосъжалявам, и аз понякога изпадам в едни такива състояния на духа, че сама не мога да си помогна.
Няма да започвам новия ден в самосъжаление в никакъв случай, напротив ще се радвам, ще се усмихвам, ще се срещна с приятели или близки роднини, ще се поразходя.
А що се отнася до алкохола, не мога да пия или поне не изпитвам никакво влечение . Шегувах се разбира се.
Публикуване на коментар