20 април 2006

М И Л И

Мили беше напористо момиче. На пръв поглед с нищо не се отличаваше от другите на нейната възраст. Беше средно висока, стройна с пъстри очи и светлокестенява към руса коса. Усмивката от бисерни зъби красеше лицето й. Живееше един спокоен живот, изпълнен с разнообразие. Обичаше да чете. Попиваше всичко, което й попадне. На нейната възраст обичаше да чете и приказки. Като се потапяше в приказния свят, тя се чувстваше спокойна и по този начин възстановяваше силите си. Мечтите й бяха сигурно като на другите, но по нещо се отличаваше от тях. По какво ли?
Беше свикнала от малка да живее сама. Да вярва в собствените си възможности и се справяше добре. Не правеше необмислени стъпки. Времето и живота я научи да премълчава обидните думи и да се съобразява с изискванията на околните. Понякога нещо в нея силно крещеше за свобода, но тя упорито го подтискаше дълбоко в дебрите на своята душа. Контролът над чувствата и мислите беше най-важното за нея.
Учеше в една престижна гимназия, намираща се в централната част на страната. На своите седемнадесет години не можеше да прецени собствените си достойнства, постижения или недостатъци. Имаше пет приятелки от класа и държеше на тях. Беше готова да влезе в огъня, за да им помогне или да ги защити А те нея дали биха защитили никога не се беше замисляла. Беше силна и превъзмогваше всичко.
Но идват моменти, когато не знаеш как да реагираш.Най – добрата й приятелка й сподели, че обича момчето, което в този точно момент се бореше да спечели Мили. Тя беше на кръстопът. Не й се искаше да греши.
А момчето беше местният Дон Жуан. Всички момичета бяха луднали по него и го преследваха дори. Мили си мислеше с какво толкова го е пленила, защо точно тя? Дали той си беше въобразил, че като е сама в града и всичко й е позволено. Какви му бяха мотивите? Защо? И ред други въпроси, на които никак не можеше да си отговори. Искаше да сподели с някого и реши да е със своята приятелка и вместо да получи отговор направо си остана вцепенена от развитието на нещата. Фактите бяха повече от отчайващи, когато приятелката й съобщи, че обича Жан и той го знае.
Мили взе мигновено решение и категорично се отказа от връзка с момчето и продължи приятелството си. Мили бе твърде искрена и точна във взаимоотношенията си с хората, което се среща твърде рядко. Тя устоя на изкушенията.
Едно от тях беше рождения ден на Жан.По традиция всички се събираха на рожден ден. Мили отиде последна. Жан чакаше с нетърпение нейното появяване и усмивката му грейна на лицето, когато тя пристигна. Същата вечер обаче се изясниха напълно и пътищата им се разделиха, но не завинаги.
Минаха години… случайна среща… Жан и Мили са добри приятели. Жан – талантлив спортист учи в столицата, а Мили далеко от него в едно градче край голяма река.
Но те са заедно и каква неописуема радост за окото. През погледа на Мили Жан е повече от хубав мъж - преуспял и умен, запазил младежкия си порив и жар. Дали и тя така изглежда в неговите. И о изненада ! Устните искат да изрекат думи недоказани. Очите горящи с онзи силен пламък искрят. Мили се пита : Дали не сбърках тогава преди години? Дали това не е била голямата любов?…

2 коментара:

Анонимен каза...

xubavo napisano

Marianna7 каза...

Нещо не съм доволна, но..... няма да правя корекции поне за сега.