Иска ми се...

Иска ми се рано тази сутрин времето да се върне назад. Ей така, като с магическа пръчка да се завърти часовника на времето и да се върне поне година назад. Тогава /миналата година/ всичко в живота ми беше толкова стройно подредено. Нямаше никакви трусове, нямаше сериозни проблеми. Всичко си беше на мястото.
Но не, не става. Затова бавно и монотонно свиквам с настоящата ситуация. Трудно ми е. Имаше моменти, когато всичко беше толкова объркано и заплетено, че се чувствах в безизходица.
Обичам да казвам "и с това ще се справя ", ще се преборя. И ... продължавам напред.
Ако можеше да се върне времето, може би бих направила повече за моята приятелка, която е била до мен в добри и лоши моменти. Сега сме на километри разстояние, но се радвам поне, че е жива и от сърце и душа се моля да се оправи. Липсата на близък човек събужда в теб такива неподозирани чувства. Първо си объркан, тъжен и мисълта ти е насочена единствено и само към това. Страхът от това, че може да го загубиш завинаги те кара да се чувстваш безсилен и чакаш събитието да се случи и този същия човек да се върне отново при теб и да се възроди стария хубав мир и благополучие.
На база на тези събития, които описвам, се случиха и ред други не особено приятни, но отново да кажа животът си върви и трябва да го живеем, колкото и да ни е трудно и тежко.
Не съм песимист и никога няма да бъда. Радвам се на всички мили малки и големи събития около мен. Надявам се и занапред да има хубави мигове, да има красота в живота, да има весели моменти. Да се радвам, че слънцето отново изгрява, на едно красиво цвете, на пеещото птиче навън, на малко топлина .....