Жените и Осми март

На по-многочислената част от женското население съвсем не му е до празници.
Фалшиво! Не става. Сценарият е наивен, изпълнителите са без капчица фантазия и душевност.
Някои казват, че Осми март е нужен само на тези, които се взират с умиление назад.

През 1910 година Копенхаген е домакин на Международната конференция на жените социалистки. Тогава Клара Цеткин предлага денят Осми март да е ден на жената.Това е
време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на мъжете.
През 1914 година се отбелязва и в България.
Навремето мъжкото население празнувало почти седмица старателно. А за умиление на женските сърца навръх празника се виели опашки за цветя и то само от мъже. Къде от любов, къде от признателност, къде от гузност българинът носи китки и у дома, и на работата, и на съседката….
От решенията на Копенхаген останала само датата….
Ето само преди броени дни френският парламент прие закон, който предвижда в близките пет години да бъдат премахнати неравенствата в заплащането на мъже и жени. Да не говорим за нашия парламент, който изобщо не се сеща за това.
Крайно време е слънцето да огрее нашия двор. Нека се възползваме от този месец наречен на жените, за да бъдем тридесет пъти номер едно в класацията пред мъжете. Преди футболните изяви на любимия тим, преди вестника, тестето карти или нещо друго независимо какво е то. Може да напомним, че е нужна нежната ръка на жените, тяхната доброта и красота.
И няма да е дискриминация. Да наистина е хубаво жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през годината, не само за един ден или няколко часа в деня на жената Осми март.
Обичта не се измерва с кутиите бонбони или червените балони, или букет рози. Измерва се с внимание. Двупосочно. От Вас към него и от него към Вас. Сега. Не вчера или утре. Не след като свърши мачът или срещата с приятелки. Обичта не е еднодневка, не е една музикална картичка, не е стих, тя е постоянна болка, безкрайна мелодия, поема без начало и без край. Тя е състояние на духа, което не може да бъде измерено, покорено, описано. Въпреки многото опити да бъде вкарано в книга, филм или музикално произведение. Обичта е едно постоянно жадуване, ненаситна тишина, зов, страх, безнадежден случай. И да може като ни срещат и да казват “ Господи каква жена!” и да не обръщаме смутено глава. Ако тръгнем по която и да било българска улица и се взрем в лицето на днешната българка се виждат сенки под очите, немотивираното раздразнение, неудовлетвореността
от живота, натежалите крака вечер, нерядко занемареният външен вид. Дали ни липсва чувството за самосъхранение, себепознаването, философията на успеха, мъдростта на доброто и жизнерадостта.
И все пак честит празник на всички жени. Да сме живи, здрави, красиви, щастливи и обичани. Прекрасни са герберите и розите, които украсяват стаята. И отново да кажа, колко малко му трябва на човек...