25 януари 2006

ПОДАЙ РЪКА

Помогни ми да смажа,
понятието скръб.
Не ме кори, че обичам,
да танцувам, на пропаст по ръб.
Помогни ми да дръпна пердето,
да ме огрее ласкав светлик.
Късай и стъпквай, всеки фалш, трик,
покълваща злина и пошъл език.
Помогни ми да умъртвим битието,
което изпитва мъжката сила,
да отделя зърното от осила...
Подай ръка!
Вземи в дланта си агонизиращ цвят,
стопли с топлина, арктическия му свят.
Бъди мискет, котва, бразда,
извор, водопад, само не вражда !
Бъди нежност, прегръдка,
опиваща глътка, героична стъпка.
Само не гняв, ярост, досада,
или приближаваща, ураганна свада.
Бъди валс, олтар, цветобер,
на есента най - богатия гроздобер !
Подай ръка !
Да се напием с белота !


Радосвета Златева

2 коментара:

Анонимен каза...

Подавам не ръка и рамо за опора , а снагата своя за кураж!
Вземи ти с пълни шепи туй, що друг от тебе го отне.
На белота всичко коз бъди!
И във валса наш - да бъдем все реми.
Снагите наши в едно се сляха, белота спря, а валсът в танц на вечноста !

MARIANNA7 каза...

Ж е н а
Как природата те извая,
нежна като розов цвят
силна като истина
ласкава, като вятъра
чиста,като сълза невинна.


Това стихотворение е написано от същата авторка Радосвета Златева. Това е само цитат от него.Да продължа малко видоизменено:
Ти за мен си много
диря, мелодия и път
аромат и зов
свежа глътка въздух
и живот.