Помогни ми да смажа,
понятието скръб.
Не ме кори, че обичам,
да танцувам, на пропаст по ръб.
Помогни ми да дръпна пердето,
да ме огрее ласкав светлик.
Късай и стъпквай, всеки фалш, трик,
покълваща злина и пошъл език.
Помогни ми да умъртвим битието,
което изпитва мъжката сила,
да отделя зърното от осила...
Подай ръка!
Вземи в дланта си агонизиращ цвят,
стопли с топлина, арктическия му свят.
Бъди мискет, котва, бразда,
извор, водопад, само не вражда !
Бъди нежност, прегръдка,
опиваща глътка, героична стъпка.
Само не гняв, ярост, досада,
или приближаваща, ураганна свада.
Бъди валс, олтар, цветобер,
на есента най - богатия гроздобер !
Подай ръка !
Да се напием с белота !
Радосвета Златева
2 коментара:
Подавам не ръка и рамо за опора , а снагата своя за кураж!
Вземи ти с пълни шепи туй, що друг от тебе го отне.
На белота всичко коз бъди!
И във валса наш - да бъдем все реми.
Снагите наши в едно се сляха, белота спря, а валсът в танц на вечноста !
Ж е н а
Как природата те извая,
нежна като розов цвят
силна като истина
ласкава, като вятъра
чиста,като сълза невинна.
Това стихотворение е написано от същата авторка Радосвета Златева. Това е само цитат от него.Да продължа малко видоизменено:
Ти за мен си много
диря, мелодия и път
аромат и зов
свежа глътка въздух
и живот.
Публикуване на коментар