06 октомври 2005

АКО

Ако можеш да запазиш разума си,
когато всички около теб са го загубили
и те обвиняват затова.
Ако можеш да повярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб
и да приемеш тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
и лъган да не се занимаваш с лъжи,
и мразен да не се поддаваш на омраза
като в същото време,
нито да изглеждаш много добре,
нито да говориш твърде мъдро.

Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар
Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
изопачена от мошеници и да направиш от нея капан за глупци.
Или да наблюдаваш нещата, на които си давал живот,
и сломен, и унижен да ги изграждаш с износени инструменти.

Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,
и губейки да започнеш отново, от самото начало
и никога да не прошепнеш дума за твоята загуба;
И ако можеш да усилиш твоето сърце, нерви и мускули
за да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да задържиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята която им заповядва: Дръж се !

Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,
да живееш с царе и да не губиш връзката си с обикновените хора
Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят
Ако всеки разчита на теб, но не твърде много.
Ако можеш да запълниш непримиримата минута
със 60 струващи си секунди сдържаност -
твоя е Земята и всичко което е в нея
и което е повече - ти ще бъдеш Човек, сине мой!

/IF - Rudyard Kipling/-
Носител на Нобелова награда за литература през 1907 г



а това е на английски:

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

--Rudyard Kipling[/quote]




Джоузеф Ръдиард Киплинг (на английски: Joseph Rudyard Kipling) е британски писател и поет. Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. и умира на 18 януари 1936 г.

Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.

Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.

Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.

Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.

Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е тенденциозно в утвърждаването на цивилизаторската мисия на англо-саксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“, 1899 г.).

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.

Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г
_________________

6 коментара:

Orlin каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
MARIANNA7 каза...

Преводът е от HuLite.net.Имам същото стихотворение с друг превод.А сведенията относно живота му четох и обединявах мисля от няколко места.Не мога да уточня конкретно.Може и да не е добре преведено, но аз лично не мога да го направя по - добре , а ми харесва много. Затова реших да го съхраня по този начин.Лошо ли е ?

MARIANNA7 каза...

ЕТО ОЩЕ ЕДИН ПРЕВОД
АКО
Ако запазиш ум,щом полудяват
околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;

ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превърнеш в цел,
и пред триумф и крах ти се
изправяш
еднакво ведър и еднакво смел;
и казаното чуеш изкривено
от зли уста,без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;

рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
на наредиш:"Преследвайте целта!",
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат,ни враг не нарани те
и ако с мярка всички те ценят:
ако секунди ти не пропилееш
в мига ти безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече ще си Човек!

Анонимен каза...

Не е лошо, никак даже. Това - за отговора на по-предния коментар. Измежду двата превода? Не знам. Стихотворението си е хубаво, а Ръдиард Киплинг голям писател.

Анонимен каза...

Здравейте! И аз имам един превод, който ми се струва не лош:

АКО ...

/РЪДИАРД КИПЛИНГ/

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш,
когато всеки губи дух и теб в това вини,
ако сам вярваш си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани;

Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, сам не си послужиш с клевети,
или, пък мразен, на омраза ти сам не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти;

Ако мечтаеш без да става господар над теб мечтата,
ако ти помислиш, без да правиш мисълта си цел;
ако умееш да се срещаш с успеха и бедата
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;

Ако издържиш, чул пред тебе извратено да повтарят
веднъж изречени от теб слова,
или видял труда на цял един живот в праха да се събаря...
на ново го издигнеш с похабени сечива;

Ако умееш всичко припечелено от теб,
изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар –
да изгубиш до игла и да започнеш от начало,
без всякакво оплакване - с предишния си жар;

Ако сърце и кръв и мишци можеш да насилиш,
да ти служат дълго и след твоя край,
ако издържиш тогаз когато нямаш вече сили
и само волята повтаря "ще издържа до край!";

Ако съхраниш духа си сред тълпите,
ако скромността запазиш в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те,
ако с мярка всички те ценят;

Ако в минутата, летяща безвъзвратно, ти успееш
с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой –
Земята твоя е и всичко ценно ще владееш
и повече от туй - Човек ще бъдеш сине мой.

MARIANNA7 каза...

Благодаря за стихотворението. Да хареса ми много особено в тази част.
"Ако издържиш, чул пред тебе извратено да повтарят
веднъж изречени от теб слова,
или видял труда на цял един живот в праха да се събаря...
на ново го издигнеш с похабени сечива;
Ако умееш всичко припечелено от теб,
изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар –
да изгубиш до игла и да започнеш от начало,
без всякакво оплакване - с предишния си жар; "
По принцип стихотворението е много хубаво. Винаги, когато имам някакви трудности се връщам към него. Още веднъж благодаря.