Когато бавно и неусетно си върви животът, не го усещаш. Всичко е монотонно, спокойно. Чувстваш се добре. Ех, боли те тук там, но търпиш. Вълнуват те проблеми, събития около теб. Един път се радваш на успехите на децата си и страдаш заедно с тях за неуспехите, като същото се отнася и за теб самия.
Работиш и се вълнуваш за това как и какво правиш на работното място. И така живота си тече без да се замисляш особено колко ти остава да бъдеш на тази земя...
Приятелите са около теб, близките, семейството и както се казва всичко е нормално.
А така ли е ?
Но явно идват дни, в които се чувстваш като потресен,като разлюлян от факта, че твой близък човек не е добре, че се чувства зле, че предстои да се лекува от болест, която е тежка и опасна.
Страхуваш се. Безсилен си и всичко остава в ръцете на хората, които разбират и биха могли да помогнат. Чудиш се и се питаш сам какво ли ще стане? Всичко ще протече ли успешно? Иска ти се да си силен, смел и непоколебим. Как и какво да правиш като всичко в теб се къса от болка, мъка и печал. Иска ти се - ей така, с един замах
да изтриеш всичко лошо и да няма такива отрицателни емоции и пак отново стигаш до въпроса - защо е толкова жесток живота?
Няма коментари:
Публикуване на коментар