ТРУДНИЯТ ПЪТ

Пред нас е път. Но трудно се върви
И никой още пътя не познава.
В редиците тревожен глас мълви:
"Нима все пак посоката е права?"

И някой спира, мисли углъбен,
По дългия и труден път се взира,
Но тръгва пак, уверен, окрилен,
И в тих копнеж сърцето му замира.

А често в нас посоката се губи
И трудният ни път по-труден става,
Когато хленчим: "Този път не струва..."

И ето че другар пред нас развява
Отново знаме в дланите си груби...
О, труден път! Но друг не съществува.

1938

Йоханес Р. Бехер