Според внушенията на един класик любовта е средство, бракът - сделка, а парите - висша сила. Всеки може да избира всяка една от трите възможности, за да постигне желания успех. Важното е най-напред да се решиш да направиш компромис със себе си.
Малко са творците в световната литература, които се превръщат в класици след дълги начални години на провали и неуспехи при опита им да създадат добро художествено произведение. Такова, в което всеки да има право на избор за себе си, който не зависи само от неговото възпитание, ценностна система и лични предпочитания, а от обстоятелствата, от духа на историческата епоха, от механизма на обществото, в което живеем. Превърнали се веднъж в зависими от всичко това, трябва да се избира дали да сме измамени или измамници, дали да сме хищници или жертви, дали да обитават социалното дъно, или да изкачат социалните върхове, за да изиграем историята на битието. И така намирайки се на “кръстопътя на живота” може да се простиш с младежките мечти и може би ще си помислиш , че “богатството е добродетел” и може би ще се простиш да бъдеш честен и справедлив човек на закона.
Общество на модата, разкоша и суетата, но и на мизерията, корупцията, кариеризма, престъпленията и порока, на социалните контрасти. Общество съставено от парвенюта, достигнали твърде бързо да блясъка на богатството, захвърлили дрипите и наметнали мантията на изобилието, но останали духовни нищожества. Съвкупност от по-малко честни и много повече безчестни граждани. Среда, в която няма принципи, а има само обстоятелства. Дали обществото не обезличава човека, защото блясъкът на светските салони и диамантите, допълващи разкошните тоалети на дамите, заслепяват добродетелта и водят до човешкото изкушение. Затова поквара има колкото щеш, талантът е рядкост. Покварата е оръжието на посредствеността, която е масова. Обществото е блато, в което веднъж стъпил човек трудно може да излезе на повърхността и да диша въздуха на честността и невинността. Той не се съпротивлява на тинята, а е в драматична борба със самия себе си. Човек е изправен пред съдбовен избор – да бъде себе си или да сложи маската на измамничеството, на лицемерната усмивка, на мнимата любов и цял живот да играе ролята на преуспял човек. Къде отива възпитанието в труд, учението, честността и неподправеността в човешките взаимоотношения. Това е вехто и изглежда изтъркано и не носи личностно благополучие. И да ползвам един цитат : “..... успехът е всичко, той е ключът към могъществото”. А дали е правилен избора? Да се погребе и последната сълза, изтръгната от състрадателност, възмутени от студенината и бездушието, и лицемерието на хората, и предизвикателно да направим заканата: “ А сега ще видим: аз или ти!”
Малко са творците в световната литература, които се превръщат в класици след дълги начални години на провали и неуспехи при опита им да създадат добро художествено произведение. Такова, в което всеки да има право на избор за себе си, който не зависи само от неговото възпитание, ценностна система и лични предпочитания, а от обстоятелствата, от духа на историческата епоха, от механизма на обществото, в което живеем. Превърнали се веднъж в зависими от всичко това, трябва да се избира дали да сме измамени или измамници, дали да сме хищници или жертви, дали да обитават социалното дъно, или да изкачат социалните върхове, за да изиграем историята на битието. И така намирайки се на “кръстопътя на живота” може да се простиш с младежките мечти и може би ще си помислиш , че “богатството е добродетел” и може би ще се простиш да бъдеш честен и справедлив човек на закона.
Общество на модата, разкоша и суетата, но и на мизерията, корупцията, кариеризма, престъпленията и порока, на социалните контрасти. Общество съставено от парвенюта, достигнали твърде бързо да блясъка на богатството, захвърлили дрипите и наметнали мантията на изобилието, но останали духовни нищожества. Съвкупност от по-малко честни и много повече безчестни граждани. Среда, в която няма принципи, а има само обстоятелства. Дали обществото не обезличава човека, защото блясъкът на светските салони и диамантите, допълващи разкошните тоалети на дамите, заслепяват добродетелта и водят до човешкото изкушение. Затова поквара има колкото щеш, талантът е рядкост. Покварата е оръжието на посредствеността, която е масова. Обществото е блато, в което веднъж стъпил човек трудно може да излезе на повърхността и да диша въздуха на честността и невинността. Той не се съпротивлява на тинята, а е в драматична борба със самия себе си. Човек е изправен пред съдбовен избор – да бъде себе си или да сложи маската на измамничеството, на лицемерната усмивка, на мнимата любов и цял живот да играе ролята на преуспял човек. Къде отива възпитанието в труд, учението, честността и неподправеността в човешките взаимоотношения. Това е вехто и изглежда изтъркано и не носи личностно благополучие. И да ползвам един цитат : “..... успехът е всичко, той е ключът към могъществото”. А дали е правилен избора? Да се погребе и последната сълза, изтръгната от състрадателност, възмутени от студенината и бездушието, и лицемерието на хората, и предизвикателно да направим заканата: “ А сега ще видим: аз или ти!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар