Подтикнат от жестоката действителност, човек търси кътче, където да се чувства сигурен, свое място, където да е щастлив – сам за себе си и независим от никого. Измъчен от нещастната действителност,
човек се опитва да избяга от нея, да се спаси от ежедневието, от многоликата самота и да усети отново застиналият порив на кръвта.. Светът, на който всеки от нас робува, колкото и различен да е, си е все същият тривиален и забравен от Бога свят. Той не би съществувал и миг повече, ако не беше човекът с неговата воля за живот. Един бездушен свят, задвижван от войни за власт, алчност, себелюбие, не може
да бъде среда за свободния дух.
Тази реалност само засилва желанието за бягство. Човекът мечтае да избяга…. Да избяга отвъд
времето и пространството, където да изживее един прекрасен и незабравим миг от живота си. Един такъв миг, толкова нереален е и безплътен, но така красив !
Преситен от монотонното ежедневие на реалния свят, от сивотата и безличието, човекът търси гръмотевични бури, като че в тях открива лелеяния покой. Той търси диря от светкавицата, прорязала простора преди векове. Дири “стъпките” на древни времена, усеща като смътен полъх в гърдите си парещата болка от стара рана и без да знае се разкъсва от дилемата “Да бъдеш или не?”. Въображението му полита. Веднъж освободено от тежките окови, то не знае граници.
Отвежда го в стародавни времена да изживее минали легенди. Показва му места и хора, отминали събития, реални, но и нереални сцени. На крилете на въображението си той се чувства сигурен. То е мястото, където толкова е желал – пристан на щастието, на онова позабравено човешко чувство, което
не откликва на молбите, а идва винаги неканено. А когато пристанът му омръзне, човек отново излиза в открито море на безбрежното приключение. Фантазията е вътрешно желание за промяна на неговия компас. Бъдещето е маякът, който сочи пътя към щастливия пристан. И намерил удовлетворение в поредното приключение, човек се отдава на заслужена почивка на острова на забвението. Усетил отново жажда за приключение човек го осъществява с полета на своя дух.
човек се опитва да избяга от нея, да се спаси от ежедневието, от многоликата самота и да усети отново застиналият порив на кръвта.. Светът, на който всеки от нас робува, колкото и различен да е, си е все същият тривиален и забравен от Бога свят. Той не би съществувал и миг повече, ако не беше човекът с неговата воля за живот. Един бездушен свят, задвижван от войни за власт, алчност, себелюбие, не може
да бъде среда за свободния дух.
Тази реалност само засилва желанието за бягство. Човекът мечтае да избяга…. Да избяга отвъд
времето и пространството, където да изживее един прекрасен и незабравим миг от живота си. Един такъв миг, толкова нереален е и безплътен, но така красив !
Преситен от монотонното ежедневие на реалния свят, от сивотата и безличието, човекът търси гръмотевични бури, като че в тях открива лелеяния покой. Той търси диря от светкавицата, прорязала простора преди векове. Дири “стъпките” на древни времена, усеща като смътен полъх в гърдите си парещата болка от стара рана и без да знае се разкъсва от дилемата “Да бъдеш или не?”. Въображението му полита. Веднъж освободено от тежките окови, то не знае граници.
Отвежда го в стародавни времена да изживее минали легенди. Показва му места и хора, отминали събития, реални, но и нереални сцени. На крилете на въображението си той се чувства сигурен. То е мястото, където толкова е желал – пристан на щастието, на онова позабравено човешко чувство, което
не откликва на молбите, а идва винаги неканено. А когато пристанът му омръзне, човек отново излиза в открито море на безбрежното приключение. Фантазията е вътрешно желание за промяна на неговия компас. Бъдещето е маякът, който сочи пътя към щастливия пристан. И намерил удовлетворение в поредното приключение, човек се отдава на заслужена почивка на острова на забвението. Усетил отново жажда за приключение човек го осъществява с полета на своя дух.
7 коментара:
Свободата на духа. Мислите реещи се там някъде в съзнанието. Колко хубаво написано!
Страшни мисли имам понякога. А нали това е важно - да си свободен . Незамисимо по какъв начин, трябва да се чувстваш преди всичко добре и щастлив. Да мислиш позитивно. Може би точво в този пост не е особено позитивна мисълта ми. Не не в никакъв случай не е постигнат добър резултат от написаното, но все пак благодаря Краси.
Prekrasna tema.
Дано намерим пристана на щастието и да имаме повече време за всичко, което обичаме. Пишеш по интересни теми и е приятно да те посещавам. Продължавай и не спирай. Наистина тук е място за забавление. В повечето случаи пишеш позитивно и човек отморява и се зарежда с положителни емоции. Може би ще намериш повече време за писане и споделяне на мисли, музика, филми, новини. Имаш страхотни попадения.Колкото си критична към себе си, предполагам ще кажеш:
- Не е вярно! Ти ме ласкаеш!
Но е истина поне според мен.Благодаря ти за прекрасните мигове, за хубавите предложения.
Към анонимен :
Кое е прекрасното на темата?
Боби,
ще кажа следното:
Не мисля, че са хубави темите, че пиша добре и правилно. Не мисля, че е издържано. Единственото, което е вярно, че се забавлявам с този блог. Ти знаеш много. Благодаря за хубавите думи, но няма нужда наистина.
Най-хубавото е да мечтаеш или както си го написала "да фантазираш". Да осъществяваш мечтите си, за да не остават само фантазии. Така се чувстваш изпълнен и полезен. Чувстваш удовлетворение от постигнатото и осъществил мечтите си. Не може човек цял живот да се пита : Да бъде ила да не бъде?!
А.
Публикуване на коментар