И какво пак ставаме по-бедни.

Лесно им не тези, които пишат законите. Лесно им е и на тези, които ги приемат. Много е писано по темата за данъците, но реших и аз да дам своя малък анализ. По едни или други причини посрещнахме Новата 2008 година с повече данъци. Всички си мълчат. Дали всички получават повече от 500 лева, че не ги събаря 10% Данък Общ Доход. Истината е една. Повечето управители се позовават на минималните прагове и осигуряват хората си на тях. На теория е лесно предлага се закон, приема се и работата свършена. На практика, обаче не е лесно. Хората си плащат тежкото данъчно бреме и търсят какви ли не начини да изкарат достатъчно средства, за да покриват бездънните ями от разходи в семейния бюджет. Остава да се поднесе и информацията на обикновените работници, които очакват да плащат повече данък. За да съм по-ясна може да дам един малък пример. Да речем вземаме една заплата от 225 лв. Данъците - общо удръжки са около 48 лв. за 2008 /за работника/ година, а за 2007 година за същия доход са се плащали около 26 лв. И хипотетично можем да кажем народа може да носи. Няма лошо, ще плаща. Как да не си зададем въпроса няма ли да има повече скрити доходи?
Някои ще кажат, то няма такива заплати в страната. В действителност има и съществуват и хората работят за тях по цял месец. Може за някои да са разход за ден, за други са приход за месец труд. И като се замислим - малко ли са повече 20 лв на месец за тези работници? Те мълчат, защото нямат думата, просто си плащат и продължават да си мълчат. Тичат по полето, по малките нивички и както навремето се самозадоволяват с каквото намерят. Дали с изкарани петдесетина килограма картофи от нивичката, десетина килограма лук, и килограм чесън, дали с гледане на прасенце и кокошчици от остатъците храна в семейството, дали разчитат на селото. Други ще кажат, какво са 20 лева - и с тях и без тях.
Или всяко чудо за три дни, по-голямо за пет.