С дъх на вино и любов,
Душата ми кипи
За един щастлив живот
В безкрая от мечти!
Като руйно,руйно вино
Извира то като лавина-
Чувството необяснимо-
Любов към моята родина!
И душата ми искри,
Сее,пръска лъчи,
Люлее се над градини
Тих ветрец трепти,
Над горски перелини.
И долу в земната долина
Поточе малко ромоли,
В сянката прониква светлина
Полъхва дъх на бор и ели.
И като чайка над морето
Лети душата ми свободна
И като пеперуда над полето
Трептя жива ,неуморна.
И любовта ме е дарила с крила
Да долитам до върхове и планини,
Любовта ме е създала жена,
Боса да вървя из росните треви!
1 коментар:
Когато те няма
Когато те няма е степ опустяла,
в душата май настрадала се вече,
но раздялата тя никога не ще признае,
когато си от мен далече.
Когато те няма очите влажнеят,
но любовта не спира да шепти,
не спира да ме прави мъничко човече,
което моли някой да го приюти.
Когато те няма не искам да съм будна,
издирвам те отново,там в съня,
не искам нищо да ми пречи,
към тебе неуморно да вървя.
Когато те няма небето е сиво,
а сенки са бродещи всички край мен,
в огледалото не себе си,а тебе виждам-
най-истинското в моя ден.
Когато те няма наоколо всичко бледнее,
разбирам,че струвало си е да ме боли,
ти сваляш товара от моето рамо
и озаряваш живота ми с най-прекрасните лъчи
Публикуване на коментар