12 септември 2007

Някои се тревожат повече, други - по-малко

Безпокойство, нерви, тревоги и и и умора…. С тях се сблъскваме всички всеки ден. Само да си помисля кога за последен път не съм била притеснена за някакъв неотложен проблем или ангажимент. Всеки преживява, че няма да успее за срещата, защото по пътя със сигурност ще попаднеш в задръстване или обществения транспорт не е точен. Прическата , която ти е отнела много време, докато излезеш от влагата заприличва на бледо подобие на такава / Както обичам да казвам- остава ми само самочувствието, че съм с добре оформена коса/. Искам да обуя обувки с високи токчета, но навън времето не е подходящо за тях. Като обуеш ботуши ти е топло в помещението с тях и изникват толкова много “ако”. Как да живеем така?
Трябва да бъдем силни и уверени и на часа да решаваме проблемите без да позволяваме тревогата и тъгата да завладеят душата ни. Дейл Карнеги казва : “ Товарът от миналото заедно с товара на бъдещето, който ние носим на плещите си в настоящето, принуждава дори и най – силните да се препъват на пътя”.
Спокойствието и радостта от битието зависят единствено от нас самите. Пол Валери точно е казал :”Ние се надяваме приблизително, затова пък се безпокоим точно”. Не трябва да даваме воля на негативните си мисли. Щастието не се явява като резултат, то е вътре в нас, затова трябва да се избавим от тревогата.
Отново съм по работа. Забързано слизам от таксито и бързам да стигна до основната цел . Успявам да представя документите. Обяснявам подробно съдържанието на всеки от тях . Проверяващият остава доволен. Щастлива излизам от сградата. Свършила съм успешно всичко. Бавно тръгвам и ми се иска да седна някъде за пет минути и да отдъхна от натрупалото се в мен през последните дни напрежение. Минавам през красив парк. Времето е слънчево, приятно, подухва лек ветрец. Решавам да седна и да се полюбувам на есенния ден. Разполагам с достатъчно време. Аз ли съм най-привличащата ясновидки се питам всеки път? Само след две минути при мен имаше две накуп ясновидки и как говорят все едно и също. Развалиха ми блаженството и бързо станах и тръгнах към такситата. Вървя и си мисля : “ Нали и те /ясновидките/ трябва да изкарват по някакъв начин? Мен определено ме дразнят, особено с думите:
“- Здрава да си, не ми ли вярваш? Господ те закриля.”
Повечето хора са щастливи точно толкова, колкото сами са решили да бъдат.

6 коментара:

djena каза...

Уви,така е.Човек няма спокойствие дори в градинките.Ако човек се задържи по-дълго на пейката,винаги ще се намери натрапник да развали всичко и това на което сме се наслаждавали до момента губи смисъла си.

Marianna7 каза...

Така е и бързо гледаш да се спасиш по възможно най-бързия начин.

Кръстинка каза...

А натрапници ,които да развалят хубавия миг на удоволствие никога не липсват.И за част от секундата ти променят настроение и всичко. Но няма и за това да се тревожим я.

Marianna7 каза...

Естествено , че натрапниците не трябва да ни тревожат, по-скоро стреса и тревогите се свързват с работното място. Дори вчера четох статия, в която пише, че българите са едни от най напрегнатите и стресирани хора на работното си място.

k7 каза...

Всеки има ежедневни проблеми и тревоги. Не бива да се тревожим за дребни неща.

Marianna7 каза...

Съгласявам се с теб Краси. По-добре да сме над ежедневните проблеми и да не се тревожим напразно.