08 септември 2007

ЕСЕННО ЗАВРЪЩАНЕ

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!


Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.


А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.


1924 г.

Атанас Далчев














2 коментара:

Анонимен каза...

Недей те наляга носталгията,гордей се ,че си от такъв красив град.

MARIANNA7 каза...

Не не ме наляга носталгия, аз обикновено бързо се възстановявам от отрицателни емоции и стрес. Просто започнаха да ми харесват стиховете на Далчев. Стори ми се подходящо в днешния ден.