16 август 2007

ЖИВОТЪТ Е

Животът е театър,
оцелява само най -добрият артист
трябва да си ценен кадър,
за да си финалист.
Свят на сенки и лъжи
виждаш само едно лице,
а всъщност има много маски
не знаеш кое е истина и кое не е.
Човекът е предмет,
без душа без сърце,
предметът е по - скъп от един човек,
целият живот е един маскин ден.
Маската обезличава,
чрез нея постигаш своята награда,
но плащаш голяма цена,
цял живот да си нейн слуга.
автор неизвестен

Маски. Никой, никога, при никакви обстоятелства не се разголва напълно. Не сваля онази последна защитна маска от лицето си. Колкото и пласта да махне от себе си, винаги остава още една. А под нея още колко? Дали може някой да каже?
Маски, които да ни пазят от света, като защитна окраска. Маската е стандартното безразлично изражение, и на света няма човек, който може да отгатне какво се крие отдолу. Маски, които да затварят същността ти , прикриващи дивото и живото в теб. За да не може чувствата ти да наранят околните, както и техните теб. Да не може никой да те зърне в истинския ти вид, защото може да се вкамени от гледката. Думи и мисли, зад които се крием морал, етикет, правила, закони, норми на поведение те ни налагат все определени маски. Вкарват те в някакъв път , уж правилния. А дали е така? Не губим ли от мимикрията си? Все въпроси с многообразни и многобройни отговори за всеки.

8 коментара:

maev каза...

Абсолютно! В такива случаи давам за пример едно филмче "Маската" на Марсел Марсо... Не го намерих в ютуба обаче...

Винаги съм се чудил защо сме с маски - може би защото е по-лесно да прикрием несъвършенствата си вместо да се стремим да сме съвършени.

Marianna7 каза...

Накара ме да си задам следващ въпрос : Какво е съвършенството? В какво се изразява? Има ли съвършенство? Мисля, че нищо не може да бъде съвършено по ред причини. Дори и за християнството и вярата се говори, че е с маска. Излиза, че си слагаме сутрин маските и така цял ден, докато заспим.

Кръстинка каза...

До сега сам се срещала с много такива коварни бих казала хора, с много лица.Да наистина и живота стана театрална сцена на която всеки от нас играе различна роля и с....маски естествено.Права си, че сутрин я слагаме и вечер я махаме. А така ли трябва да бъде?

Marianna7 каза...

Повечето, да не кажа 100% са с маски и дали ги свялят някога си мисля. Всеки си харесал някоя роля и си я играе докато може.

maev каза...

Съвршенството може да е недостижимо, но стремежът е важен.
Всъщност истински вярващият би трябвало да е без маска пред бога... Когато наум си шепнеш твоята си молитва.
Иначе религията и църквата с догмите и канона са вид принуда и щеш не щеш слагаш мастака.

Marianna7 каза...

Маската е едно вкаменено изражение, под което никой не знае какво има. Ако си представим, че човек надява маската на безразличието всеки ден. Какво би могъл да направи отсрещния? Може би ще прриеме маската
на съчувствието или би те погнал с гневни, неприлични и обидни думи,приемайки маската на яростта. На човек какво му остава освен да е стрестнат, объркан, уплашен. Можем ли да бъдем естествени дори и пред бога? Доколко сме вярващи?
Или се усмихваш. Стискаш зъби, презираш се за подлостта и малодушието,за собственото си лицемерие, понякога и неосъзнато, за измамата. Преглъщаш болката и се смееш с глас. Просто така е прието.

djena каза...

100% хората са с маски иначе няма да живеем социално.Представям си как ще живеем диви и първични,както казваш,без морал и правила.Но нали за това философите са стигнали до заключението,че всеки човек притежава добродетели и недостатъци и всеки сам за себе си решава по какъв начин да живее."Лицемерието е модерен порок,а всички модерни пороци минават за добродетели"-това е мисъл на Молиер.

Marianna7 каза...

Моралът, който би трябвало да формира представите ни за добро, защото злото само по себе си представлява бунт към обществото. Смятаме, че по този начин (надявайки,някоя маска) се предпазваме от неприятности, от лошото, от злото.