29 юли 2007

СМРАЗЯВАНЕ

Питам се какво може да смрази сърцето? Да се затвориш в себе си. Да не общуваш с никого. Да не изпитваш чувства и емоции. Дълги години можеш да живееш с един човек, да имаш едно щастливо чувство в душата си. Обременен с ежедневните грижи около детето и не само, отминават часове, дни, седмици, месеци, години. Мислиш си за проблеми, задължения и докато се обърнеш, както се казва, са изминали много години. Детето пораснало, а чувствата и емоциите къде са? Губиш приятели по едни или други причини. Чувстваш се самотен сред близки. Виждаш колко не те разбират и се питаш : Какво правя тук? Защо си губя вече времето? Животът ми отлетя! Това ли заслужавам. На първо място излиза страха от неизвестното и несигурното, но има ли сигурност в този свят? Дали ако предприема стъпката на бягството от тук ще сбъркам ?
Не трябва да се чувстваме като мекотели и да правим всичко механично, защото трябва да е свършено или просто по навик...В един момент толкова свикваш с болката, че дори не ти прави впечатление, но всичко се трупа и трупа и в един момент те изпълва, тогава нямаш избор освен да избухнеш, като стигнеш дъното, можеш да тръгнеш само нагоре. Изказваш всичко, изплакваш всичко и знаеш, че по-зле няма да стане. И наистина вече го няма. Идва момент, в който се чувстваш празен всичко онова, което те е изпълвало го няма, дори малко ти липсва и когато си готов отново да потънеш осъзнаваш, че винаги си можел да плуваш.... аз все още чакам да се случи чудото, но дали…. Ще дочакам или….
Случва ти се нещо хубаво, нещо което си искал и чакал с години, а нещо друго - скъпо и непрежалимо си тръгва съвсем спокойно... Няколко литра сълзи, безсънни нощи, объркване... Но няма връщане назад. Картите вече са на масата. Не се усмихваш толкова често. Не и толкова наивен. Глупаво подозрителен Да, точно смразени. От бурен, палав огън ставаш кубче лед. Без надежда за разтапяне.

"Колко малко е нужно на човека и колко много, за да разбере това."
С. Крити

6 коментара:

bobi каза...

Желателнo е да се преодоляват всички трудни моменти с философска мисъл. Траябва да се гледа по -повърхностно. Всичко минава с времето.

djena каза...

Вдигни очи,виж този свят.Животът днес върви напред,а не назад.Вдигни очи,светът е с теб.Вдигни очи и знай,че имаш шанс!Усмихни се и продължи напред!

Marianna7 каза...

Боби в отговор на твоите думи ще напиша една фраза на Ницше: „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.“

Marianna7 каза...

Снеже, здравей ти добре знаеш, че ни спохождат такива мисли понякога. Благодаря. Но дано не стане крачка напред, две назад.

Кръстинка каза...

Въпреки всички изпитания на живота,трябва да вървим напред, да мислим повече за себе си,за да незамръзнат сърцата ни.Трябва да даваме и да получаваме много любов.

Marianna7 каза...

Изпитания в живота винаги има. Едни са лесни за преодоляване, други те затрудняват, но искаш не искаш трябва да ги преодолееш, за да продължиш. И отново стигаме до думата "трябва".