Илюзията

Човешката личност е един микрокосмос, чиято значимост и ценност много често са поставени на изпитание от обективната реалност и затова илюзията се превръща в свещен оазис, който съхранява личността.

Светът на илюзята е необятен, както безгранична е мечтата и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, изгражда възможността той да се чувства свободен, а този порив е градиво - величав и намира израз в думите:”Свободата е най-висшето благо.”.

Човекът е сложно триединство на чувство, мисъл и действие. В света на илюзиите той разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защото въображаемия свят е отражение на мечтата за хармония, която липсва в реалността, и стремежът да бъде вписана в нея, неизбежно поражда съпротива, а понякога и трагикомични резултати.

: “Истината не е това, което е, а това, което трябва да бъде.” отразява мечтата за свят на справедливост и равноправие, на хуманност и свобода, но високите идеали и цели се разминават с действителността и това поражда драма. Всеки има свое виждане и измерение за света и при сблъсъка на неговия илюзорен свят с обкръжаващата го действителност се пораждат недоразумения.

Илюзията има и позитивен смисъл, защото дистанцира човека и му дава възможност да се извиси, откъсвайки се от реалното, да добие свръх сили и вяра в себе си.

Колкото и да е красив светът на илюзията, той неизбежно откъсва човека от живота и ражда трагикомичността. Вечната житейска дилема за това как е по -достойно да се живее – дали с мъдра лудост или с пошла трезвост има своето разрешение, съобразно с морала на всяко време. Ключът към общочовешкото и ценното, към идеал за справедливост и свобода подлежи преосмисляне.