Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, е празник на поколения българи. През далечната 1851 година в Пловдив по инициатива на Найден Геров се провежда първото му честване. За няколко години, идеята да има празник на просветата и духовността завладява населението на множество селища, излиза извън пределите на Отечеството. С голям ентусиазъм тържества организират българските емигранти в Румъния, Русия и Америка, българската общност в Цариград.
Честит 24-ти май уважаеми сънародници и скъпи приятели!
Някои имат и бал на този ден....Празникът на зрелостта и напускането на класната стая.
Хората се срещат и разделят, като че ли бала е предела от ученическите години и навлизането в живота и то осъзнатия живот. Преходът е бърз, както бързо тече един човешки живот. Следват много други събития, с които е съпроводен всеки човек. Наистина всеки си пожелава всичко да е приятно, хубаво, радостно. Дано за всички е добро. След трескавата подготовка идва и самия празник. Първо се тръгва от избирането на подходящ тоалет за тържествената вечер. Абитуриентите искат всичко. Желаят да са най-красиви и впечетляващи на този ден.Да са облечени с тоалет по техен вкус /макар и още неразбиращи кое е най-доброто за тях/. Поставят пред изпитание родителите си, но в последствие се решава и този проблем. Родителите дават всичко от себе си те да се чувстват добре. Следва подготвянето на тоалет за самото изпращане от училище. Да не говорим за прически, ноктопластики, лакиране, солариуми и т .п. Следват часове в ателиета по красота....
Има различни случаи за провеждане на празника от тези, които събират цялата рода до други - в тесен семеен кръг да почетат празника. За някои е помпозно, показно и държат да покажат всичките си възможности, за други протича тихо и изискано. Много може да се пише още за празника. Като събера днес впечатления ще допълня мислите си .
Задавам си много въпроси. Да си пожелаем приятно изкарване на празника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар