Сред природата - Къпиновски манастир

Велчево Култура Манастири
Къпиновски манастир "Свети Николай Чудотворец"

Местност, отстояние и посока от населено място: манастирът в северното подножие на Еленските височини на Средния Предбалкан, на левия бряг на р. Веселина, на 8 км южно от с. Къпиново, на 24 км северозападно от град Елена, на около 14 км югоизточно от Велико Търново и на 4 км югоизточно от с. Велчево. Манастирът отстои на около 2 км югоизточно от Плаковския манастир и заедно с него биват наричани "Манастирите-близнаци".

Историческо развитие и сегашно състояние: според надпис върху източната фасада манастирът е основан през 1272 г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277 г.). Опустошаван е няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1798 г., след което през 1835 г. е възобновен. Къпиновският манастир е един от големите постояннодействащи манастири в България. От този период са запазени местна манастирска история – поменник, олтарни двери резбен фриз и резбования владишки трон.

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, два параклиса (от 1864 г.), жилищни и стопански сгради.
Днешната манастирска черква, с размери 18 х 9 м, е построена през 1835 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с притвор с обширен нартекс и предверие продълговата сграда. На запад тя се допълва от открита нарктика с дървени парапети и колони. Най – мащабното строителство в манастира започва със средства на братя Хорозови от гр. Елена, през 1856 г., и продължава 8 години. Тогава са построени двуетажните жилищни сгради, като външната им стена е висока 8 м и дебела 1,5 м. Това придава внушителен вид на манастира и той прилича на средновековна крепост. В двора на манастира се намира откритият параклис “Възкресение Христово”, а в източната част на жилищната сграда е параклисът “Въведение Богородично”, изцяло стенописан от неизвестен даровит художник.
През 1864г. към източната му част е построен параклисът “Въведение Богородично”, който със своята стенописна украса и монументалност придава тържественост на манастира. В двора има малък параклис с изрисувани стени, където е погребан един от обновителите на манастира Теодосий Хоризов.
В епохата на българското Възраждане Капиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794 г. за два месеца игумен е Софроний Врачански, който донася препис от История Славяноболгарская. През 1830 г. в манастира е открито училище за свещеници и граматици.
По време на националноосвободителните борби заедно със съседния Плаковски манастир е средище на революционна дейност. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в манастира.
Непосредствено до манастира, на р. Веселина, е красивият Къпиновски водопад.

Манастирът е обявен за паметник на културата.