ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

От три дни пиша този пост. За първи път ми се случва. Но винаги има първи път.
Да се окичваме с мартеници на първи март е типично нашенски обичай, чиито корени се крият в дълбока древност. Затова са различни легендите, които се разказват за произхода на този традиционен български обичай. Ето как обяснява появата на мартеницата една от легендите :
Синовете на Кубрат - Баян, Котраг, Аспарух, Кубери Алцек тръгват веднъж на лов заедно със сестра си Хуба. Когато достигат брега на Дунава, петимата виждат сребърен елен. Стъписани от погледа му, те не се решават да насочат към него стрелите си. Еленът тръгва и отвежда групата, която неизменно го следва, на място, където има брод. Тогава синовете на Кубрат се сещат за похода към Константинопол на своите предшественици Ирник, Бузан и Цаверган.
В този момент долита птичка, която им донася лоша вест: Основателят на Велика България - Кубрат, лежи тежко болен и в предсмъртните си часове желае да види синовете си и да ги предупреди, че нишките между отделните български общности никога не трябва да се разкъсват, за да се запази новосъздадената българска държава. Синовете му обещават да пазят България. Техният каган Ашина успява да плени дъщерята на Кубрат - Хуба и да я отведе в покоите си. Той обещана на братята да им остави земята, ако сестра им го приеме за свой господар. Хуба обаче не иска по този начин братята й да избират между нея и страната си и решава да се самоубие. Пазачите успяват да я спасят. Братята поемат по различни пътища, въпреки съветите на баща си.
Баян остава заедно със сестра си при хазарите. Котраг се отправя на север, а Аспарух, Кубер и Алцек - на юг, за да търсят нова земя за своя народ. Тайно те поддържат връзка с Хуба и й обещават, че ако намерят такава земя ще й изпратят хабер - златен конец, завързан за крачето на птица.
Веднъж един орел, изпратен от Аспарух, кацва на прозореца на Хуба, тя разбира знака и тайно, заедно с брат си Баян, напуска палата на Ашина. Когато стигат на брега на Дунав и търсят брод, за да преминат на отсрещния бряг дъщерята на Кубрат завръзва за крачето на орела, който трябва да им покаже къде е бродът, бял конец. Другият му край трябвало да държи Баян. Точно в това време преследвачите ги настигат. Когато Баян пуска орела да литне, стрелата на врага го улучва. Белият конец, който той продължава да държи, става червен от кръвта му. Накрая бегълците със сетни сили стигат при Аспарух. Той отдава последна почест на умиращия си брат, като взема бяло-червения конец и с парченца от него закичва всеки един от войниците си.
Оттогава се закичват мартеници в първия ден на март, с поверието - нишката, която ни свързва, никога да не се разксъва.