Този свят не по женски модел е направен,
но на нашите женски ръце той лежи.
Всеки ден го кроим и прекрояваме,
уж по-малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдем слаби -
мъжки момичета сме, а не жени .
Сред насъщните причини за децата и хляба
вече никой не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи нелесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания "Наш дом " и "Жената днес".
Ех, момичета
и на 20 и на 30 по две
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.
На земята отдавна сме стъпили здраво,
на ръце не ни носят , не целуват ръка.
Даже своите рицари неведнъж утешаваме
върху крехките си уж рамена.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем, дали не грешим,
че зад мъжки професии
се мъчим да крием
своите женски слаби души.
Ех, момичета
и на 20 и на 30 по две
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.
Една хубава песен изпълнявана от Богдана Карадочева.
2 коментара:
Хубаво послание!Да се знае кой е "силния пол".
Разсмя ме Снеже. Май, май е вярно нали ?
Публикуване на коментар