Знам, че често ти се случва
Да си мислиш,
Че си ненужна никому на този свят.
За добрина и нежност си копняла,
А нож в гърба си получавала в залог.
Веднъж си топла, нежна
Като майско утро,
Даряваш с обич, топлина.
Друг път си тъжна и студена,
Като есен
И дъжд от сълзи по лицето ти валя.
А пита ли те някой
Защо веднъж си нежен вятър,
Друг път си буря, ураган,
Защо дъждът не спира по лицето ти да капе
И бръчки да копае ден след ден.
Знам колко малко искаш от живота,
Трошица нежност, малко обич….. топлина
Да си обичана, разбрана, желана,
Да си съпруга, майка и…. жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар