Модерното вино

Преди два дни писах един пост за виното. Беше станал добър според мен, но се загуби нанякъде. Сега не ми се пише отново и затова реших да пусна тази информация за модерното вино. Не мога с гордост да кажа, че мога да пия, дори напротив бих могла да кажа, че не пия. Случва ми се от време на време . Пия вино по много малко. По-рано обичах бяло вино, може би защото бях прочела някъде, че е диетично. Човек на какво ли не робува... Сега ми харесва червеното вино. Ето и статията.

До началото на XVII в. виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Бирата без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки. По това време Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери - предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. На описания за виното преди началото на XVII в. не може да се разчита много. С изключение на някои живописни изказвания на Шекспир - “едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта” - се обръща внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.

През XVII в. всичко се променя - в Европа пристигат отначало шоколадът от Южна Америка, а после и кафето от арабските земи, и чаят от Китай. По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати; бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел; в големите градове има питейна вода както по римско време. За виното се очертава не особено благоприятна ситуация. Необходими са нови идеи. И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII в. Но успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не бива изобретена и бутилката от стъкло.

Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата. В началото на XVII в. напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона.

С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион. През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон - Понтак’с Хед (Pontac’s Head) - за да представи на обществеността новия си продукт.

В областта Шампан, Франция монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди. По чиста случайност или по-скоро поради капризния характер на виното от региона, след бутилирането му, то започва да кипи. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.
В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино - на преден план излизат интензивните, тъмни отлежали вина. Пино ноар се установява като главен винен сорт за Бургундия. В Шампан сортът също е високо ценен.
В Германия най-добрите терени се засаждат с ризлинг.

Виното, което печели най - много от навлизането на стъклената бутилката е огненият портвайн, с който англичаните така са свикнали от края на XVII в. Причината за това е не друго, а изключително високите мита за френските вина, резултат от дългогодишните войни между Англия и Франция.

Вината от Бордо от XIX в. се отличават с по-слаб алкохолен процент от бургундските - между 8,9% и 11,3% алк. об. и биват подлагани на доста подозрителна от днешна гледна точка обработка - т.нар. английска обработка. Към една бъчва кларет се добавят 30 л испанско вино, напр. от Аликанте, 2 л неферментирала бяла мъст и една бутилка бренди. Виното ферментира с всички тези компоненти през лятото на следващата година и отлежава няколко години в дървени бъчви преди да е готово за износ. Полученото по този начин вино е силно, с приятен вкус и определено “не за всеки стомах”. И носи повече пари на производителите си.

Вината от Германия от XIX в. също са доста по-различни от това, което днес разбираме под немско вино. Надали е съществувало дори и едно от днешните светли, ароматни и често полусухи вина. Тогавашното вино от неузряло грозде е с висока киселинност и се е нуждае от продължително отлежаване.

Шампанското от XIX в. е по-сладко и с по-плътен цвят и вкус, но в общи линии подобно на днешното. Портвайнът и шерито достигат степента на развитие, позната ни днес. Консумира се повече сладко вино - малага, марсала, мадейра и токайското вино са на върха на славата си.

Търговията с вино процъфтява. В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното - през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино. По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.